Пазарът на търговски и индустриални имоти може буквално да се срине в края на пролетта. Причината е, че по искане на банките кредиторки съдия-изпълнителите са изнесли за публична продан маса обекти при първоначална цена от няколко милиона лева за всеки. Може би възраждане на бизнеса? Едва ли, след като се е стигнало до принудителната продажба на сгради и терени на фирми за строителство и за производство на строителни материали като "Сиконко Билдингс", "Метални панели и конструкции" и "Техногипс". Само имотите на тези няколко дружества, изнесени на търг, са с първоначална обща цена от близо 72.3 млн. лева. Останалите шестдесетина публични продажби с начални цени между 1 млн. и 10 млн. лв. въобще не ги коментираме.
Цялата тази ситуация отразява едни тревожни реалности в българската икономика, които управляващите удобно избягват да коментират, а масовата публика като че ли не забелязва. В стратегическите си документи правителството продължава да пише, че очаква ръст на брутния вътрешен продукт заради увеличеното потребление и нарастването на инвестиционната активност на бизнеса. Само че какво повишено потребление, след като една от големите търговски вериги от реномирана марка като тази на "Карфур" бере душа и се е докарала дотам кредиторите й да продават търговските й площи? И всичко това не във второстепенен областен град, а в столицата, където е най-платежоспособното население. Състоянието на "Карфур" идва да подскаже, че не са чак толкова много клиентите, готови да отворят кесиите си за покупката на повече стоки. Така че увеличеното потребителско търсене ще го броим, ама някой друг път.
Същото важи и за строителните компании, чиито имоти са изнесени на търг. И в този случай не става дума за второстепенни дружества, а за големи играчи в строителния сектор. С многомилионен бизнес и както се вижда, с още по-големи задължения. След като те са го закъсали, обяснението е, че пазарът не е в състояние да поеме тяхната продукция. Говорим за строителния пазар, който по правило пръв се възстановява от стагнацията и е индикатор за предстоящ икономически ръст. Но явно у нас това не се случва. Наистина, фирмите за продажба на имоти съобщават за увеличаване на броя на сделките. Вижда се и удвояване на обема на новоотпуснатите кредити за покупка на жилища. Премълчава се обаче, че дори и при този ръст на новоотпуснатите заеми те не могат да покрият погасяваните кредити. Поради тази причина в общия размер на жилищното кредитиране не се вижда някакво забележимо движение нагоре. А и повечето сделки са за вече изградени жилища, а не за започващо в момента строителство. Днес се уплътняват много от онези площи, които вече бяха построени в началото на кризата и заради нея останаха непродадени. Което може и да е добре за собствениците им и за посредниците, но няма как да доведе до съществен ръст в строителния бизнес и в производството на материали за него. Оставяме настрана фактори като лош мениджмънт, пренасочване на средства от фирмените каси към личните сметки на собствениците и управителите на компаниите и т. н. Тези неща винаги ги е имало у нас и ще ги има. Въпросът е, че при подобряваща се икономическа конюнктура тези негативи са били успешно поемани от увеличаващите се парични потоци. Но сега явно такива потоци няма.
Обявените за май големи принудителни продажби на имоти ще са важен индикатор предвид предстоящата оценка на качеството на активите в банковата система. Вестник "БАНКЕРЪ" вече на няколко пъти писа за строгите критерии, по които ще се оценяват фирмените заеми, обезпечени с индустриални обекти. Такъв е случаят с продаваните недвижимости на "Техногипс", "Сиконко Билдингс" и "Метални панели и конструкции". Според методиката, разработена от БНБ и нейния консултант "Делойт", срокът за осребряване на такива обезпечения е около шест години. С този срок са свързани и евентуалните бъдещи обезценки, които извършващите прегледа на качеството на активите фирми ще накарат банките да начислят. В този ред на мисли публичните продажби на имотите на споменатите предприятия ще покажат и доколко заложените в методиката срокове са реални или е редно да бъдат съкратени, което пък ще доведе до намаляване на равнището на обезценка. Вярно е, че евентуалните сделки за два имота трудно могат да бъдат приети за представителна извадка. Но все пак имаме големи банки, с големи длъжници, дали големи обезпечения.
