При второ четене на промените в Изборния кодекс депутатите от парламентарната правна комисия решиха в бюлетините да има квадратче "Не подкрепям никого". Окончателното решение обаче ще бъде взето следващата седмица в пленарната зала.
Председателят на комисията Данаил Кирилов от ГЕРБ спази обещанието си и лично предложи възможността гражданите да гласуват срещу всички политически формации. Той изтъкна, че такава възможност е необходима, след като вотът ще е задължителен. "Това също е мотив да идеш да гласуваш. Ако досега не си го правил, защото смяташ, че всички са маскари, то вече имаш причина да идеш до изборната секция", обоснова предложението си Кирилов. Съпартиецът му Димитър Лазаров не бе особено очарован от решението, но го подкрепи. По думите му това ще създаде още повече трудности на общинските избирателни комисии, които освен преференциите ще трябва да броят и тези квадратчета. Против бяха от ДПС и БСП, само че те не успяха да спрат представителите на ГЕРБ, Патриотичния фронт и на Реформаторския блок. Все пак не липсваха и малки драми.
Реформаторът Димитър Делчев предложи зачеркването на квадратчето "Не подкрепям никого" да служи за статистиката колко души са го използвали, но да не се приема за действителен глас. Народните представители не се съгласиха с него и въпросните бюлетини също ще участват в изчисляването на четирипроцентната бариера за влизане в парламента. По този начин колкото повече хора гласуват срещу всички, толкова повече ще се вдига прагът за попадане в Народното събрание, което ще затрудни по-малките партии.
Емануел Христов, който е член на Централната избирателна комисия, се изказа, че предоставената възможност действително ще създаде затруднения при броенето на бюлетините. Според него това може да постави началото и на криза в представителността, ако се окаже, че прекалено голям брой избиратели се отричат от политиците.
Депутатите решиха също така от избирателните списъци да бъде заличаван всеки, който не отиде да гласува. Тази "страшна" перспектива няма да се отнася за живеещите зад граница, лицата с трайни увреждания и тези над 70-годишна възраст. Правата ще се възстановяват след подаването на заявление.
Поне на този етап задължителното гласуване бе прието в доста мек вариант. Първоначално патриотите предвиждаха глоба от по 50 лв. за негласуващите и спиране за три месеца на социалните помощи, но тези "патриотични" крайности бяха отхвърлени. Идеята на ВМРО, с която пусналите бюлетина да участват в национална лотария и да печелят пералня, телевизор или автомобил, също не бе приета с аргумента, че няма финансова обосновка, а и липсвала позиция на Министерството на финансите. Така топката беше прехвърлена в полето на правителството, което и без това отговаряло за провеждането на всякакъв вид вотове. "Методът, видът и размерът на стимулите се определят с решение на Министерския съвет", бе записано в проекта за промени на Изборния кодекс по настоява не Данаил Кирилов.
Нищо не излезе и от исканията на Реформаторите: всеки, който пусне бюлетина, да получава 5% отстъпка при плащането на данъка върху доходите си.
Важна промяна е, че се въвежда 32-ри многомандатен избирателен район "Чужбина". На първо време от него ще се избират четирима депутати. Когато гласоподавателите зад граница се увеличат, тогава и мандатите ще станат повече. Най-спорен остава въпросът откъде ще се вземат тези четири места. От ГЕРБ настояват това да е от Видинския район, чието население е намаляло, но от БСП и ДПС са против. От опозицията са на мнение, че има и други региони, където вече са останали по-малко жители – Габрово, Търговище или Силистра.
Предвижда се занапред предизборната кампания да трае 21, а не 30 дни, както и през този период да се забрани оповестяването на социологически проучвания.
С гласа на Димитър Делчев от Реформаторския блок бе блокирано искането на ГЕРБ право на глас да имат и хората, лишени от свобода заради по-леки криминални прояви.
