България ще поиска дерогация (на български – изключение) от Европейската комисия във връзка със скандалния данък “уикенд”. Става дума за това европейската директива за ДДС да бъде обявена за невалидна за България в тази си част, защото ни се струва сложна и трудноприложима. Целта е да поискаме след това от Брюксел да разреши по-лесно начисляване на ДДС при покупка и ползване на джипове и товарни автомобили, собственост на фирми.
Министерството на финансите се е ориентирало да поиска 50% от налога – точно половината ДДС да се признава за данъчен кредит за наетите или купени фирмени автомобили, които се ползват и за лични цели. Кръгът на колите е същият, за който по принцип е разрешено да се ползва ДДС кредит – пътнически автомобили, които обаче по документи се водят товарни, като в групата влизат от класическите петместни до джиповете с много места.
Така финансовият министър Владислав Горанов проформа откликна на исканията на национално представените организации на работодателите и съсловните организации на счетоводители и одитори, които бяха поискали фиксирана в закона пропорция за данъчния кредит, когато активът се ползва едновременно и за бизнес, и в лично качество. Така ще отпадне задължението активът да се проследява, документира и да се доказва използването му.
Добрата новина е, че компаниите няма да са длъжни да прилагат правилото – то ще е по избор. Ако искат, може да си работят по собствена методология – този вариант ще предпочетат дружествата, които почти не ползват автомобилите за лични цели.
“Изборът на схема ще е на бизнеса – категоричен е финансовият министър Владислав Горанов. – Дали ще е данък "всеки ден", дали данък "уикенд", както ви харесва го наричайте”, добави той.
По думите му за леките автомобили до шест места, мотоциклетите и яхтите опростената схема няма да важи, ако бъде приета. Според Горанов ставката от 50 на сто от ДДС (частичен кредит) е разумна. Той даде пример, че в Германия тази ставка е 90%, в Италия – 60%, в Румъния – 50 процента.
Схемата с половината ДДС обаче ще е изгодна за фирмите, в които мениджърите и служителите много активно ползват колите в свободното си време. Те няма да попаднат в бюрокрацията с изготвяне на методология и отчитане. Това пък ще е реклама за Министерството на финансите.
При гласуването на данъка в края на миналата година управляващите не внесоха никаква яснота сред фирмите как да го изчисляват. Отговорността и бюрокрацията бяха прехвърлени на компаниите, което пък отвори място за данъчен произвол при бъдещи ревизии. Финансовият министър и директорът на НАП публично заявиха, че компаниите могат да водят детайлна разбивка само за по-едрите активи като апартаменти и автомобили, но на хартия това не съществува никъде и така излиза, че компаниите трябва да следят и двойната употреба на всеки кламер.
После данъчни и работодателски организации започнаха срещи, на които се оказа, че законът не може да се промени и да се фиксира процент, защото, първо, трябва да се пита Брюксел. Компаниите настояваха съотношението да е 70:30 в полза на използването на колата за фирмени нужди. Но явно държавата е избрала по-масово използваната в Европа практика – 50:50.
В становище на Асоциацията на автомобилните производители се посочва, че залагането на праг от 50% е дискриминационен, тъй като фирмите нямат основание да се отказват от половината данъчен кредит, след като ползват фирмения автомобил за лични цели например в 10% от времето.
Бизнесът продължава да настоява за еднократно начисляване на данъка – през месец декември на всяка календарна година на база реално документираното и отчетено съотношение между ползването за нуждите на независимата икономическа дейност и личното ползване за тази година.
Сред предложенията е и да се въведе стойностен праг на същественост в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лв. за използваните стоки, които са или биха били дълготрайни активи. Според бизнеса предложеният праг постига оптимален фискален ефект, без да създава значителна административна тежест за бизнеса и органите на НАП.
По осигурителното законодателство работодателите предлагат да се въведе механизмът на облагане на отчетените разходи за лично ползване с данък върху разходите. Дружеството ще плати данък, който е еквивалент на корпоративния данък от 10%, така че личното потребление ще бъде обложено с пряк данък. Едновременно с това разходът за лично ползване ще бъде признат за целите на определянето на данъчния финансов резултат и облагането с корпоративен данък.
Ако личното ползване се облага на ниво дружество, а не като доход на физическите лица, изглежда напълно оправдано изключването му от облагане с осигуровки (социални и здравни). За целта предложението е да има изрични законови промени, регламентиращи освобождаване от задължение за внасяне на осигуровки за частта на личното ползване.
Малките и средните фирми да бъдат освободени от данък "уикенд", настоява председателката на сдружението им Елеонора Негулова. По думите й задължението да декларират използването на фирмени активи и за лични цели при възстановяването на данъчен кредит няма да допринесе съществено за по-добрата събираемост, но ще натовари изключително много бизнеса. Негулова е категорична, че малкият и средният бизнес няма да успеят да се справят с декларирането, както е описано в указанието на Националната агенция за приходите.
Приходите от данък "уикенд" са нищожни – 1.3 млн. лв. за януари. Фирмите просто се направиха на неразбрали и не платиха нищо. Други пък прехвърлиха фирмените автомобили на физически лица. Това беше очаквано, защото с продажбата компаниите избягват риска от акт, макар и да се лишават от част от ДДС.
"За мен всеки един данък, който е под 100 млн. лв. годишно, няма икономическа изгода, защото трябва да се администрира. Много набедени фирми ще обжалват, т.е. ще отидат на определени съдебни фази и съдебната система ще се натовари допълнително." Това коментира Николай Иванчев, данъчен консултант.
Според Иванчев начинът, по който действа законодателството от 1994 г., е достатъчно.
От Националната агенция за приходите пък се амбицираха да проверят фирми, които са купили общо 5500 автомобила и са ползвали данъчен кредит по ДДС за тях. Това стана ясно от думите на говорителя на НАП Росен Бъчваров. За тези коли няма никакви счетоводни записи, а фирмите, които са ги купили, са си ползвали данъчния кредит, обясни той. Но всяка служебна кола трябва да отчита изминатите километри, изразходваното гориво и т.н. Липсата на счетоводно отчитане за тези 5500 коли може да означава, че се използват за лични цени и затова НАП ще провери дали фирмите коректно са си върнали ДДС-то за тях. До 14 май е следващият срок, в който всяка фирма трябва да декларира дали използва служебните си коли и за лични цели, и да плати дължимия ДДС. Ако една фирма не декларира никакво използване на служебните си автомобили и за лични цели, тя може да бъде проверена.
