Днес се навършват 30 години от аварията в атомната електроцентрала "Чернобил" в Украйна. Това е най-голямата ядрена авария в историята на човечеството.
На 26 април 1986 година в 01:23 часа местно време в реактор номер 4 на централата в Чернобил, в Северна Украйна, избухва пожар.
Последва най-голямата ядрена катастрофа в историята на човечеството, при която радиация се разпространи над голяма част от Европа, но най-силно над Украйна, Русия и Беларус, тогава републики на СССР.
Официално само в Украйна 2.3 милиона души, сред които 220 000 "ликвидатори", се водят за "пострадали от катастрофата" в Чернобил.
На 26 април 1986 г.в централата се провежда учение на персонала за спиране на реактора при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система. Това учение е продиктувано донякъде от инцидент, станал няколко години по-рано, когато израелска ракета удря иракска атомна централа, която има същия тип РБМК реактор.
Имитира се авария в електросистемата на Украйна, при която реакторът и неговото управление не получават ток отвън. Въртящият се по инерция вал на турбината би трябвало да произвежда ток още няколко часа, достатъчен за собствените нужди на реактора. През това време персоналът трябва да спре реактора.
Счита се, че процедурните нарушения са спомогнали за инцидента. Едно от тях е недостатъчна комуникация между операторите и служителите, отговарящи за безопасността.
Бедствието и начинът, по който правителството реагира на него – заповедта за евакуиране на хората, дадена чак 36 часа след аварията – привлякоха вниманието към дефектите на съветската система с безкрайната й бюрокрация и дълбоко вкоренения маниер на секретност.
В България инцидентът също е пазен в тайна дни наред от комунистическите власти, въпреки радиоактивното замърсяване над страната. Само избрани партийни функционери са снабдявани с незаразена храна от чужбина.
По-късно Михаил Горбачов казва, че според него Чернобил е бил един от главните пирони в ковчега на Съветския съюз,
