Швейцарските кредитори вече не могат да разчитат на досегашния си авторитет след интернационалния щурм срещу укривателите на данъци и срещу помощниците им. Когато през март щатският президент Барак Обама поиска от "Епъл" да допусне ФБР до паролите на някои свои потребители на мобилни телефони, той предупреди, че при евентуален отказ всеки "ще се разхожда със сметка в швейцарска банка в джоба си". "Епъл" отказа да разкрие конфиденциалната информация, но и швейцарската сметка отдавна не е толкова сигурно място за незаконни печалби. А това повдига въпроса какъв е смисълът да я притежаваш, ако загуби прочутата си репутация за охрана на личната тайна.
Провежда се историческо преструктуриране на сектора. От общо 350 частни банки през 1995-а в момента в Швейцария са останали около 150. Въпреки че растящите разходи за удовлетворяване на изискванията на контролните органи подяждат печалбите на "ентусиастите", те ни най-малко не смятат да се оттеглят от бизнеса. И предприемат масирано навлизане в развиващите се пазари, основно азиатските, което да им гарантира доминиращо присъствие на световния пазар. Просто защото, както пояснява Борис Коларди – главен изпълнителен директор на "Юлиус Бер", "частните банкови услуги са измислени в Швейцария" още през ХV век и "това е място, където човек държи парите си … остров в света за стабилност и солидарност".
Одиторската компания "Делойт" констатира "прегрупиране" на средствата в офшорните центрове. През 2008-а в Швейцария, Панама и Карибите активите, управлявани от името на чужди граждани са били в размер на 1.8 трлн. щ. долара, във Великобритания – 1.5 трлн. долара, в САЩ – 1.1 трлн. долара, в Сингапур – 400 млрд. долара, и в Люксембург и Хонгонг – 0.3 млрд. долара. През 2014-а Швейцария управлява 2 трлн. долара, Великобритания – 1.7 трлн. долара, САЩ – 1.4 трлн. долара, Карибите и Панама – "едва" 900 млрд. долара, Хонконг – 600 млрд. долара, Сингапур – 500 млрд. долара, и Люксембург – 300 млрд. долара.
Въпреки че разчистиха сметките си с финансовите регулатори, след като платиха солени глоби за съучастието си в укриването на данъци от техните клиенти, швейцарските банки "лъснаха" като активни потребители на офшорни сметки в документите, изтекли от Панама. А Марк Брансън – шеф на швейцарския финансов надзор Finma, обяви, че 14 от 300-те институции, които контролира, са получили "червен" рейтинг заради рисковете, свързани с пране на пари. Швейцарските банкери обаче защитават използването на офшорни сметки – въпреки негативния отзвук от "Панамагейт". Просто защото хипотезата, че човек крие нещо незаконно в тях, не е непременно вярна и по-голяма част от титулярите им целят защита на личните си данни, наследяване и планиране на собствеността.
Швейцарските банкери продължават да вярват, че предлагат услуги, които конкурентите им не могат да осигурят. Те говорят повече чужди езици, управляват сметки в по-голям брой валути и издават голямо разнообразие от национални данъчни свидетелства. А репутацията им сред клиентите е по-добра, отколкото пише в пресата, твърди Тобиас Унгър – заместник главен изпълнителен директор на "Фалкон" – средно голяма швейцарска частна банка. Според Унгър – ако банкер попита колега в Цюрих за някой клиент знаменитост, той ще получи лаконичен отговор. Докато в Англия служителят без задръжки ще говори за клиента си дори на вечерните партита.
Сред стратегиите за подобряване на финансовите резултати е и навлизането на швейцарските кредитори на пазарите в Азия. "Ю Би Ес" обяви през януари, че ще удвои персонала си в Китай до около 1200 души в рамките на пет години, въпреки че икономическият подем на страната се забавя. Главният изпълнителен директор на "Креди Сюис" – Тиджан Тиам, също открои Азия като най-обещаващия регион за растеж. От началото на годината той назначи тук над 25 мениджъри на лични състояния. Примерът им последваха и по-дребните швейцарски играчи. Базираната в Женева "Юнион банкер приве" обяви неотдавна плановете си да удвои управляваните азиатски активи до 20 млрд. щ. долара през следващите две години. А господин Колард отдавна попълва азиатските си редици и от наетите над 100 мениджъри на клиентски сметки (бивши служители в щатски и в големи швейцарски банки). Повече от половината ще са в Азия.
По оценка на експерти привличането на кадри на азиатска територия е много по-лесно, отколкото в Европа или в Щатите, защото персоналът не е толкова лоялен към чуждестранните си работодатели. Процесът се улеснява и от преструктурирането на някои американски частни банки, включително и на "Джей Пи Моргън", който съкрати 30 членове от екипа в азиатската частна банка, включително и 20% от мениджърите на активи на богаташи.
Азия се превръща във все по-едър бизнес за водещите швейцарски частни банки. "Юлиус Бер", която е третият по големина швейцарски мениджър на лични състояния, управлява клиентски активи за почти 300 млрд. шв. франка (308 млрд. долара) – със 75% повече, отколкото преди пет години, като 20-25% от тях са с азиатски адрес. В "Креди Сюис" 20% от инвестираните в банката активи са от Азия, а в "Ю Би Ес" този дял е 13 процента.
Господин Коларди обобщава, че "95% от всичките азиатски клиенти на банката ("Юлиус Бер") имат сметки в Сингапур и Хонконг", защото е абсолютно излишно да бият път до Швейцария, когато могат да ползват алпийските банкови услуги в региона.
