Това, което имаме като финансов министър (формулировка по Цв.Цветанов), изначално гледа с лошо око на частните пенсионни схеми в България. С високохуманен патос той мотивира станалото традиционно наритване на това "доведено през 2000-ата година дете" на модерната пенсионна реформа.
Владислав Горанов за пореден път рецидивира
в съзнателните си или несъзнателни опити да разклати доверието във втория пенсионен стълб – капиталовия. След полууспешния опит за източване на средствата от личните партиди в пенсионните фондове към НОИ чрез прословутото „право на избор“ преди време тези дни последва и логичното продължение на политиката на финансовото ведомство в тази сфера.
Министър Горанов поиска промени в Кодекса на социално осигуряване, според които парите, спестени в частните пенсионни фондове, на практика ще се национализират след смъртта на титуляря, вместо да остават за наследниците му. Те ще се изплащат не от индивидуални партиди, както е сега по закон, а от обща сметка. Промените ще засегнат хората, които ще се пенсионират след 2022 година. Ако идеята на финансовия министър се реализира, вместо парите, останали след смъртта на титулярите на сметките, да се дават на наследниците, те ще бъдат използвани за пенсионерите, които живеят по-дълго и вече са изчерпали средствата по собствените си партиди. Погледнато от камбанарията на Горанов – добре. Погледнато през интереса на осигуряващия се – картинката е плачевна.
„Много е трудно да се уцели моментът, в който настъпват определени събития. Може да се окаже, че средствата ще бъдат изчерпани преди човек да спре да е пенсионер и е възможно, ако не се промени законът, неговите синове и дъщери да му плащат пенсията”, защити се Горанов и добави, че по тази причина дебатът е важен и не е приключил.
„Дебатът не е приключил“
е чиста неистина, защото от 20-те дни за публично обсъждане половината са празници. Това заяви и председателят на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване – БАДДПО. Пък и всичко това става в петък, 22 април, по късна доба, както вече е традиция да се прави.
Само да кажа, че ня#КОЙ се надява покрай опорочаването на Изборния кодекс да проспим поредния опит за национализация на парите по пенсионните ни сметки. Това написа в своя профил във "Фейсбук" лидерът на "Демократи за силна България" Радан Кънев. "Няма да стане", допълва Кънев по повод плана на финансовия министър Владислав Горанов.
Според Даниела Петкова, заместник-председател на Асоциацията на пенсионните фондове и ръководител най-големия пенсионен фонд у нас, създаването на общ пул, в който да отидат партидите на пенсиониралите се хора, е в техен интерес и те не губят парите си. Проблемът е, че
нямат право на избор
по какъв начин да ги управляват. По време на целия трудов стаж вноските на хората постъпват в тяхна индивидуална сметка и това не се променя с този законопроект.
Заблуждението, че след като човек се пенсионира, индивидуалната му сметка изчезва, идва от това, че този закон предвижда събраните пари в индивидуалната партида да преминат в пула в момента, в който човек придобие право на пенсия. Това, че събраните средства в индивидуалната партида преминават в пул, е точно гаранция, че капиталовите схеми няма да действат като солидарния пенсионен фонд, държавния в НОИ, и се изключва всякаква възможност пари от вноски на хората, които са все още в трудоспособна възраст, да се използват за изплащане на пенсии на хора, които са вече в пенсионна възраст. В НОИ работещите внасят вноски, тези пари се използват, за да се изплащат пенсиите на тези, които са пенсионери. Въвеждането на пула изключва тази възможност с физическото разделяне на
парите на тези, които внасят, от парите на тези, които получават
Второ – преди парите, натрупани в индивидуалната партида на едно осигурено лице, които са негова собственост, да преминат в пула, се сключва пенсионен договор между лицето и пенсионноосигурителното дружество, в резултат на което пенсията се определя като размер на база на натрупаната сума в индивидуалната партида на даден човек. След като този размер на пенсията, който съответства на размера на натрупаните суми, се скрепи с договор, тези пари се прехвърлят в пул. По този начин, със сключения договор и по силата на закона, пенсионното дружество се задължава и поема гаранцията, че докато е жив човек, ще му се изплаща пенсията, която е определена като размер на база на неговата натрупана сума.
После някой каза, че
Горанов в частен разговор признал
че е силно изненадан от негативната обществена реакция и ако публиката е против, нищо чудно да оттегли законопроекта.
А реакцията е изцяло негативна.
Финансовото министерство иска да направи радикална промяна във втория стълб на пенсионната система без анализ, което не е в интерес на хората, коментира бившият социален министър и експерт Иван Нейков. Той обърна внимание, че за първи път застрахователите се появяват като възможност за платци на втора пенсия. Според Нейков, след като никой не е направил оценка и анализ до какво ще доведе това изменение в КСО и не е минала процедура на консолидиране и партниране, рискът да се сбърка е огромен:
Това е някакъв опит да се премахне заинтересоваността на хората от собствените им пари. Това е някакъв опит да превърнем втория стълб във втори поред първи стълб, т.е. отново да премахнем капиталовата им същност и да ги насочим в някаква друга посока. Не е коректно да направиш толкова дълбоки изменения, без да направиш предварителна оценка. Как ще си сигурен, че защитаваш интересите на осигурените лица по този начин? Много интересно къде е мнението на Министерството на труда? Какво иска Министерството на финансите в крайна сметка? Защо не вземат да обявят една национализация и да мирясаме най-после, попита Нейков.
"Няма как някой да вземе парите, да ги сложи в обща сметка и да им изчезнат следите. Унаследяването на личните партиди за втора пенсия е много важно и би трябвало да остане." Така се изрепчи на финансовия си колега социалният министър Ивайло Калфин.
Натрупаните в индивидуалните партиди пари
няма да могат да се наследят
ако от тях ще се изплаща пожизнената пенсия. Бизнесът настоява хората да имат избор. В това е категоричен Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал.
За нас е важен принципът за избор на хората да преценят сами дали ще получат партидата си в определен от тях график, или ще се разделят с това тяхно право срещу правото да получават пожизнена втора пенсия.
Асоциацията на пенсионните дружества в специална позиция се обяви срещу подемането на законодателни инициативи на тъмно. Всичко се прави тайно, без предварително информиране на общността, камо ли съгласуване. КСО е променян цели 45 пъти само след 2010 г., а от влизането му в сила преди 16 години – общо 117 пъти, с което се нарежда сред водещите български закони с най-чести изменения и допълнения, а нерядко и чрез преходни и заключителни разпоредби на други закони.
Всичко това показва нестабилност, несистематичност и липса на цялостна концепция, а това води до последваща необходимост от нови нормативни промени. Честите законодателни изменения и допълнения в областта на допълнителното пенсионно осигуряване създават несигурност за осигурените лица и непредвидима бизнес среда, включително и са предпоставка за отлив на инвестиции, а оттам пречки пред създаването и поддържането на работни места и пред осигуряването на социална сигурност и икономическа стабилност.
Фондовете отрязаха:
На база анализ на съдебната практика на Европейския съд за правата на човека, а и на изрични доклади на Европейската комисия могат да се изведат следните важни, макар и неизчерпателни, правни принципи и характеристики на правовата държава, като поне следните са нарушени със ЗИДКСО:
а) принцип на законността, който включва прозрачен, отчетен, демократичен и плуралистичен законодателен процес;
б) принцип на правната сигурност, който изисква разпоредбите да са ясни и предвидими (особено за адресатите им, подчинени на тях) и да не се променят ретроспективно;
в) забрана на произвол на изпълнителната власт, т.е. всяка намеса на публичната власт в сферата на частната дейност на дадено лице трябва да е оправдана от установени в законодателството съображения и да се осигурява защита срещу произволна или непропорционална намеса. Нуждата от подобна защита е общ принцип на правото на Европейския съюз.