В света на съвременните технологии сме свикнали – когато в някоя технология или система възникне проблем, ние я рестартираме и тя веднага се оправя. Рестартираме компютрите, телефоните, рутерите. Дори рестартираме начина си на живот. Науката е отишла дори по-далеч, защото учените от Кеймбридж са намерили начин да рестартират първичните полови клетки в ДНК. Ползата от това е, че вредната информация, натрупвана в ДНК, се изтрива. Споменавам всичко това, защото може да се направи аналогия, че човешкото ДНК и процесите в организма са като скачени съдове, така както са банковата система и процесите в икономиката. Тези скачени съдове са в постоянно движение и се саморегулират. Някои гени се активират, за да повлияят на едни или други процеси. По подобен начин банките активират едни или други механизми, за да отговорят на едни или други икономически процеси. Рестартът в кредитната дейност може да отпуши блокирала икономика, но, от друга страна, липсата на устойчив икономически ръст води до блокиране на кредитната дейност.
Използвам думата рестарт в смисъл на съживяване или по-скоро на ускоряване, но не на ново начало, тъй като кредитирането никога не е спирало. Вярно е обаче, че то има значително забавяне през изминалите няколко години. Ако преди края на 2008-а средногодишният ръст на обема на кредитите в банковата система достигаше почти 40%, то след това той спадна до 2%, като през последните години се отбелязват отрицателни ръстове. Но трябва да се има предвид, че натрупаните портфейли в системата генерират значителни погашения и ръстът на новоотпуснатите кредити не генерира органичен ръст в системата, тъй като са компенсирани от тези погашения. Не бива да пренебрегваме и значителните обеми необслужвани кредити, от които банките се освободиха през последните няколко години чрез отписване или продажба на трети лица.
Ако проследим динамиката на същите тези кредити през 2006-а и 2007-а, които се отличават със значителен ръст, то след забавянето през 2008-а и спада през 2009-а – 2011-а тази динамика отново се засилва през следващите години. Обемът на новоотпуснатите кредити през периода 2011-2015-а, макар и да остава под нивото на 2007-а и 2008-а, е на равнище, което силно се откроява от това по време на стагнацията през 2009-а и 2010-а и далеч не може да се квалифицира като преустановено. Това показва, че банките имат апетитите и готовността да кредитират и използват максимално наличния на пазара потенциал. Истината е, че част от тези новоотпуснати кредити са рефинансирани и предоговорени стари кредити, но това са нормални процеси на този динамичен пазар. Така че, макар с известно забавяне, кредитирането е поддържало едни съвсем разумни за състоянието на икономиката размери и не се нуждае от рестарт, а от определени индукционни процеси, които да го ускорят.
Кредитирането е един съществен двигател в икономиката. И ние, банките, бихме искали този процес да достигне до по-здравословни динамики, които могат да доведат и до нарастване на обема на кредити като дял от брутния вътрешен продукт, за да може да се катализира и процесът по събуждане на икономическия механизъм. Това обаче не е процес само в една посока.
Кредитирането среща съпротивление, когато икономиката не функционира стабилно. Нужно е комплексно влияние, така че при механизма на кредитиране да работи и правата, и обратната връзка. При отпускането на кредити както кредиторите, така и кредитополучателите преценяват рисковете, които поемат или могат да поемат. Една от предпоставките за ограничаване на тези рискове е наличието на стабилни във времето доходи, чиито размери осигуряват буфери при поемане на допълнителни задължения, паралелни с разходите за издръжка. Това важи както за фирмите, така и за предприятията. Осигуряването на тези предпоставки има няколко аспекта. Първо, безработицата, при която виждаме положителни динамика. Тя намалява постепенно и анализите на Министерството на финансите показват, че този процес ще продължи. Намаляването на безработицата, повишаването на средната работна заплата и устойчивата бизнес среда ще окажат положително влияние на потребителското кредитиране. Основен двигател на ръста на икономиката е вътрешното потребление и банковият кредит може да бъде мощен двигател на този процес. Очакванията за ръста на вътрешното потребление през 2016-а е той да бъде 1.5%, а през следващата година, според прогнозата на Министерството на финансите, да достигне 2.2 процента.
За чуждестранните инвестиции много се говори. Аз обаче искам да засегна темата за увеличаването на депозитите при ниски лихвени равнища. Това, от една страна, е доказателство за високото доверие на клиентите в банковата система, а, от друга, показва острата липса на алтернативни на депозитите източници за вложения. Традиционно българинът спестява в диапазона от 1000 до 20 000 лв. и обикновено взема заеми, когато няма спестявания или когато те не достигат за покриването на някакви разходи. През 2005-а депозитите между 1000 и 20 000 лв. са общо 7 млрд. лв. и представляват 17% от общия размер на влоговете на домакинствата. А през 2015-а те вече са 16 млрд. лв. и представляват 28% от общия размер на депозитите. Това доказва тезата ми, че липсата на алтернативи за инвестиране на парите води до ръст на спестяванията, независимо от ниските лихвени нива.
По-добри перспективи има пред жилищното кредитиране, особено когато липсват инвестиционни алтернативи на спестяванията. Пазарът в София се раздвижва и бележи ръст от 17 процента. Този ръст е много далече от нивата на бума преди 2009-а, но е със 70% над резултата за най-слабата година – 2012-а. Като цяло този положителен тренд е валиден за цялата страна, където общият ръст е 5.5 процента. Статистиката обхваща всички имоти – офиси, земя и т. н., но ръстът се дължи предимно на сделките с жилищни имоти.
За първи път от седем години имаме съвкупно положително влияние на толкова много фактори и сега е моментът банките да се възползват от това. Говоря в положителна посока за това, защото много искам това да се случи, въпреки че си давам сметка за сложната среда, в която живеем и работим.
