След почти две петилетки отлагане управляващите най-сетне са готови с новата формула за такса "смет". От 2017 г. тя ще се определя само на базата на количеството изхвърлен отпадък или на броя на ползвателите на имота и няма да зависи от данъчната оценка. Край на промилите! Това следва от публикуваните на 19 април, вторник, от финансовото министерство промени в Закона за местните данъци и такси.
Въпросът стои още от предишното управление на ГЕРБ, през което време финансовото министерство не успя да изготви промените в срок, оправдавайки се с недоволството от страна на общините и на бизнеса. Промените обаче изчакаха и местните избори, защото те имат тежка политическа цена. Причината е, че се очаква новата формула да завиши таксата на много от домакинствата за сметка на бизнеса, който досега поемаше по-голямата част от разхода по линия на по-високите данъчни оценки за фирмите.
Базата за определяне на такса "смет" ще се решава от общинския съвет. За основните услуги – събиране, транспортиране и третиране на битовите отпадъци местните парламенти ще могат да избират измежду три основи. Те са "индивидуално измерено количество битови отпадъци за имота, включително и чрез торби с определена вместимост и товароносимост", "количество битови отпадъци за имота, определено съобразно броя и вместимостта на необходимите съдове за събиране на битовите отпадъци и определената честота за тяхното транспортиране" и "брой ползватели на услугата в имота". Данъчната оценка, която сега се ползва масово от общините за определяне на удръжката, отпада като възможност. В същото време се разрешава на общинския съвет да определи различни основи за отделните населени места в дадена община или дори за части от тях.
Такса "смет" и в момента може да се определя на базата на количеството изхвърлен отпадък, но масова практика на общините е да залагат като основа данъчната оценка на имотите. Затова бизнесът от години протестира, че плаща много повече, отколкото ползва, защото една модерна ИТ компания или медия например изхвърлят малко отпадъци, а в същото време плащат върху висока данъчна оценка на офисите, които ползват.
Когато основата е "брой ползватели", се допуска да се предвиди допълнително диференциране според вида на имота и извършваната икономическа дейност, предвижда още законопроектът. Ако базата е количеството отпадък, общината може да определи минимален брой торби, които да закупи гражданинът или фирмата през календарната година.
Тръгвайки към промяна в съотношението на данъчната тежест между гражданите и бизнеса, трябва да се предвиди и преходен период. В момента около 70% от приходите от такса "смет" са от бизнеса, а той генерира 30% от отпадъка. Ако съотношението се обърне, таксата за някои граждани може да се увеличи и в пъти, но всеки случай ще бъде индивидуален.
Няма да се събира такса "смет" за имоти, които попадат в райони, в които не се извършва сметосъбиране, или ако сградата не се ползва през цялата година – например вилните имоти, пише още в законопроекта. За бизнеса остава опцията: вместо да плаща такса, сам да сключи договор със съответния оператор за събиране и извозване на отпадъка на конкретната фирма.
В 20-милионен Истанбул проблемът е решен чрез закупуването на чували за боклук със стикер. В цената им влиза такса смет. Фирмите, които събират боклука, отчитат броя на торбите и количеството в тях по баркода. Контейнерите не са разрешение на проблема с управлението на отпадъците. Първо, те пълнят улиците и пречат на движението. И второ, няма по-грозна гледка от нова луксозна кооперация с три миризливи контейнера пред нея.
При нас проблем при използването на чувалите със стикер може да са бездомните кучета, които ще разкъсват торбите. Още по-голям проблем са мизерстващите, които се изхранват от кофите, събирайки вторични суровини и храна. Това може да се избегне, ако се спазва часът за изхвърляне, който съвпада с прибирането на сметта.
Най-лесно ще се реши проблемът в малките населени места с еднофамилни къщи – например кварталите на София в полите на Витоша. Там пред всеки дом има малка "семейна" кофа и таксата се смята според броя на изхвърлянията й. Това е най-точният и най-неманипулируем начин за измерване на количеството произвеждан боклук, а оттам – и на таксата за него.
Лесно за изпълнение е и системата, базирана на брой ползватели, проблемът е, че пряка връзка с обема на сметта няма.
