Осмата промяна в Закона за банковата несъстоятелност преди около две седмици предизвика гнева на частните кредитори на Корпоративна търговска банка, които са на един ред или в една група заедно с Фонда за гарантиране на влоговете. Едно от гражданските сдружение, представляващи интересите на тези кредитори, разпространи през седмицата до медиите следното съобщение: "Съгласно измененията на чл.48 и чл.68 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) – всяко едно от възраженията против списъците на синдиците с приети/неприети вземания от банка в несъстоятелност ще се гледа в самостоятелно отделно открито производство, както и че няма да се връчват призовки за съдебните заседания на страните, а страните ще се призовават чрез обявление в Търговския регистър. Също така определенията и решенията на съда по несъстоятелност, които подлежат на обжалване, няма да се съобщават на страните със съобщение на съда, а и те ще се обявяват в Търговския регистър. От датата на обявяването им в Търговския регистър ще започва да тече срокът за обжалването им. Следователно, от изключително важно значение, за да не се пропусне открито съдебно заседание или срок за обжалване на определение или решение на съда по несъстоятелност е – ОТ ДНЕС ЕЖЕДНЕВНО ДА СЕ СЛЕДЯТ ОБЯВЛЕНИЯТА В ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР ОТ ЛИЦАТА, ПОДАЛИ ВЪЗРАЖЕНИЕ ИЛИ ИСК, РЕСПЕКТИВНО ОТ ТЕХНИТЕ УПЪЛНОМОЩЕНИ АДВОКАТИ".
Хората се притесняват, че поредните промени в закона ще ограничат възможността да упражняват законните си права да оспорват размера на приетите от синдиците вземания на съответните фирми от банката. По този начин част от кредиторите се опасяват, че ще претърпят допълнителни щети, тъй като няма да могат по законен път да докажат, че им се полага по-голяма част от осребрената маса на несъстоятелността, натрупана по сметката на синдиците.
Важен принцип в правораздаването, независимо дали то е гражданско, търговско или по наказателни дела е равнопоставеността на лицата пред закона. Без такава равнопоставеност няма законност, има произвол. Тези фундаментални положения в правото важат и когато става дума за процедури по несъстоятелност, независимо дали говорим за банка или за фирма. Неслучайно в Търговския закон и в Закона за банковата несъстоятелност, които уреждат тази материя, изначално и много точно са определени групи от кредитори, които са на определен ред при погасяването на вземанията им от фалиралия длъжник. Всички кредитори от една група имат равни права и се овъзмездяват от осребрената част на масата на несъстоятелността, пропорционално на дела на вземането им спрямо общия размер на вземанията на съответната група. Ситуацията може да се онагледи със следния пример: общото вземане на една група кредитори е 4 млрд. лв., а един конкретен кредитор в нея има да взема 40 млн. лв., или 15% от общия размер. Осребрената маса на несъстоятелността на фалиралия длъжник е 700 млн. лв. и трябва да се разпредели между падащите в тази група. При това положение кредиторът с 1% от общите вземанията получава 1% от сумата на осребрената маса на несъстоятелността или в случая – 7 млн. лева. Ако кредиторът успее по съдебен ред да докаже, че вземането му е за по-голяма сума от 1% от задълженията на банката към съответната група, в която той попада, той ще има право да получи и по-голям дял от парите, натрупани по сметката за разпределение. И тъй като всеки се бори за своето, немалка част от кредиторите водят съдебни дела срещу списъците на приетите вземания, обявени от синдиците на КТБ. Според тези кредитори промените в закона ограничават процедурните възможности за своевременната им реакция срещу промени в списъците, водещи до орязване на законовите им претенции за вземания от банката.
Финансовият интерес на кредиторите е много сериозен, защото става дума за вземания от над 5 млрд. лева. А натрупаните средства по сметката на синдиците, от която трябва да се разпределят средствата между отделните кредитори в групата, е около 600 млн. лева. Очакванията са до края на годината, след осребряване на вземанията на КТБ от ТБ "Виктория" и при евентуална успешна продажба на някои активи, обявени на търг, тази сума да се увеличи до 750 млн. лева. Важен момент в случая е, че най-голям кредитор в тази група е Фондът за гарантиране на влоговете – с вземане от 3.7 млрд. лева. Колкото по-малки по размер са приетите вземания на останалите кредитори от групата, толкова повече пари от разпределението на натрупаните по сметката на синдиците на КТБ ще бъдат изплатени на фонда. Много от останалите кредитори в групата водят дела срещу списъка на приетите вземания и защото смятат, че сумите, които да вземат от КТБ, са изкуствено занижени. Тези дела дадоха повод на финансовия министър Владислав Горанов да заяви преди време в Народното събрание, че големият брой такива дела бави разпределението на парите. Но в това отношение той не бе съвсем прав, тъй като законът предвижда в такива случаи синдиците да блокират средства до размера на претенциите, а останалите да ги разпределят между кредиторите от съответната група.
