Липсата на съдебен контрол при настаняването на малолетни и непълнолетни, нарушили закона, в домове под контрола на МВР, стигна до Конституционния съд (КС). Състав на Върховния административен съд поиска КС да отговори на въпроса: "Противоречи ли нормата на чл. 37 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН) на разпоредбата на чл. 30 ал. 3 от Конституцията относно липсата на средство за обжалване, което би дало възможност да се оспори законосъобразността на настаняването в дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни?".
Оспореният от върховните съдии текст от ЗБППМН предвижда, че престоят на деца и младежи в дом за временно настаняване под контрола на МВР се разрешава от прокурор. По правило той не може да бъде повече от 15 дни. В изключителни случаи обаче може да бъде продължен до 2 месеца. Това отново става с разрешение на прокурор. А чл. 30, ал. 3, на който се позовава в искането си гласи: "В изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт. В срок от 24 часа от задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност".
По закон в тези домове към МВР се настаняват малолетни и непълнолетни, които са "извършили противообществена проява и изпаднали в такова състояние на безнадзорност, което прави нецелесъобразно оставането им при родителите или при лицата, които ги заместват". Но в тях попадат и деца скитници, просяци, алкохолици и наркомани, както и бездомни или както пише в закона "такива, на които не може да се установи постоянният и настоящият адрес". Там отиват и бегълците от интернатите, сочи "Правен свят".
В искането си до КС съдиите Панайот Генков, Галина Христова, Жанета Петрова, Светлана Борисова и Пламен Петрунов се опират основно на решение на Европейския съд за правата на човека, в което той констатира, че тези домове са подобни на местата за лишаване от свобода. Решението е по делото "А. и други срещу България" и е окончателно от февруари 2012 г.
В него съдът в Страсбург припомня, че член 5 § 4 от Европейската конвенция за правата на човека признава на задържаните правото да подават жалби, "за да контролират спазването на процесуалните норми и на нормите по същество, необходими за установяване на "законосъобразността", на тяхното лишаване от свобода". "Понятието за "законосъобразност" трябва да има един и същ смисъл в параграф 4 и в параграф 1 на член 5, така че всяко задържано лице да има право да контролира "законосъобразността" на своето задържане не само от гледна точка на вътрешното право, но и на Конвенцията, на основните провъзгласени принципи и целта на рестрикциите, разрешени съгласно член 5 § 1. Член 5 § 4 предвижда намесата на един единствен орган, при условие обаче, следваната процедура да бъде свързана със съдопроизводството и да дава на въпросния индивид гаранции, в съответствие с естеството на лишаването от свобода, за което става дума. В този смисъл, ако процедурата, следвана от компетентния орган, наредил задържането, не дава подобни гаранции, държавата следва да даде възможност за ефективно обжалване на друг компетентен орган, който предоставя всички гаранции за съдопроизводство", обясняват европейските съдии.
А за настаняването на деца и младежи във временните домове с разрешение на прокурор в решението на Страсбург пише следното: "Първото настаняване на жалбоподателката в дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни е било наредено от местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни, а второто – с прокурорска заповед. Правителството не оспорва факта, че тези два органа са действали при упражняване на изпълнителните си правомощия, предоставени от Държавата, и че те не могат да осигурят гаранциите за съдопроизводство, изисквани съгласно разпоредбите на член 5 § 4. От това следва, че контролът на "законосъобразността" на настаняванията не е включен в решенията на местната комисия и на прокурора. Правителството не е посочило наличие на вътрешноправно средство за защита, който би дало възможност на жалбоподателката за оспори впоследствие тези решения". Затова съдът постановява, че е налице нарушение на член 5 § 4 от Конвенцията, защото жалбоподателката е била лишена от право на контрол върху законосъобразността на настаняването ѝ в дом.
Според петчленния състав на ВАС произнасянето на Конституционния съд за ЗБППМН се налага с оглед правната сигурност и за да бъде изключена възможността за постановяване на противоречиви решения от съдилищата.
КС вече образува дело по искането, а за докладчик по него е определен Румен Ненков.
