"Дойдох в сърцето на Европа, за да кажа, че Съединените щати и целият свят се нуждаят от една силна, просперираща и демократична Европа." С това послание може да се резюмира безпрецедентната петдневна европейска обиколка на американския президент Барак Обама, вероятно последната за неговия мандат в Белия дом. Симптоматично е, че Обама прекара тези дни при своите най-стари и най-верни европейски политически приятели – британския премиер Дейвид Камерън и германския канцлер Ангела Меркел. Енергията, която той вложи във визитите си на Острова и в Германия, говори за близостта му и благодарността му към двамата лидери, на чиято подкрепа винаги е разчитал. Същевременно моментът, избран от него, свидетелства за желанието му и той да даде подкрепата си за изправените пред тежки предизвикателства съюзници.
Времето на президентската обиколка вероятно е избирано прецизно, но редица наблюдатели се питат дали Обама вече не бе нанесъл ущърб на отношенията си с Европа? Става дума за това, че основният фокус на външната му политика през осемте години в Белия дом не беше Старият континент. Ако трябва да се изброяват приоритетите му, те включват завой към Източна Азия, намаляване на ангажиментите в Близкия изток, рестартиране на отношенията с Латинска Америка, докато Европа остана някак на заден план. Разбира се, не може да се твърди, че не си е сътрудничил с европейските политици – съвместната работа по ключови въпроси като иранското ядрено споразумение и военновъздушната кампания в Либия са свидетелство за обратното – просто досега европейската вътрешна политика не е била сред приоритетите му. Казано образно, изглежда американският президент смяташе, че Европа има силата и ресурса сама да поддържа реда в къщата си. Същевременно инициативите му оставяха впечатлението, че за него на първо място стои развиването на отношенията с Хавана и Техеран пред тези със старите му съюзници.
Всъщност Обама е сравнително популярен в Европа, особено в сравнение с предшественика си Джордж Буш-младши, но у политическите среди на Стария континент се забелязва известно раздразнение от завоя му към останалата част от света. "Обама има най-тънкото европейско досие от всички американски президенти от Втората световна война насам", сподели неотдавна бившият британски министър по европейските въпроси Дейвид Лидингтън. Показателно е наблюдението на автора от "Ню Йорк Таймс" Робърт Коен, който отбелязва през 2010-а, че часовниците в кабинета на тогавашния президентски помощник-съветник по националната сигурност Денис Макдоноу показват часа в Техеран и Сана, но не и в Лондон, Париж или Берлин.
Сега Обама се опита да навакса. "Целта, която съм си поставил, е, когато дойде време да угася за последно осветлението в кабинета си, да оставя бюрото си чисто и дори светът да не е напълно подреден, поне да е в значително по-добро състояние от това, в което го намерих", отбеляза той пред репортери в Хановер. В града, който обикновено е встрани от маршрутите на американските държавни глави, стопанинът на Белия дом отдели часове, за да разгледа търговското изложение и да говори за икономическите ползи от споразумението за свободна търговия между САЩ и ЕС. Преди да завърши мандата си, Обама си е поставил за цел подписването на Трансатлантическото търговско и икономическо партньорство (ТТИП), след като вече проправи път за подобно споразумение със страните от Тихоокеанския район.
"Времето не работи в наша полза – предупреди той представители на бизнеса в Хановер.- Ако не приключим преговорите тази година, предстоящите политически промени в Съединените щати и Европа ще доведат до това, че споразумението няма да бъде сключено още дълго време."
Европейските приятели на американския президент наистина имаха нужда от неговата подкрепа – Камерън за битката му за запазване на Острова в ЕС, и Меркел – пред лицето на бежанската криза. Обама даде всичко от себе си, като не пропусна и своя приоритет – голямата сделка. Като прибавим срещата с британското кралско семейство, играта на голф с Камерън и атракциите от Хановерското изложение, можем да смятаме, че е прекарал времето си в Европа пълноценно.
