Плодовете на икономическата безпътица

Добре е премиерът Борисов да чуе позициите на независимите експерти за перспективите и възможностите и за световния, и за националния икономически ръст, преди да прави бомбастични изявления пред медиите. Защото те като че ли не съвпадат твърде с анализите на правителствените му икономисти. А когато една макропрогноза е неточна, това крие сериозни рискове за осъществяването на фискалната политика, на политиката по дълга и за развитието на частния сектор. С всички произтичащи от това политически последици за управляващите. Рязането на лентички на новопостроени обекти върши работа, но до време. Докато не се случи сериозно сътресение в икономиката, защото тогава никой вече не се интересува колко километри асфалт си положил.

Очакванията за развитието на икономическата макросреда и за динамизиране на кредитирането в България са противоречиви и затова вестник "БАНКЕРЪ" организира и проведе на 26 април специална конференция по темата, в която участваха много банкери, финансисти и изявени макроикономисти. На нея бяха поканени и може би най-заинтересованите да чуят тези експерти – финансовият министър Владислав Горанов и заместниците му. Но те май разчитат единствено на собствената си експертиза и вероятно – на корекциите, които ще направи в нея Фискалният съвет. Тези корекции обаче може да се окажат стряскащи, защото един от лекторите на конференцията  – членът на Фискалния съвет Любомир Дацов (неговото изложение ще публикуваме изцяло в следващия ни брой), бе доста умерен оптимист по отношение на перспективите за устойчив икономически растеж.

Конференцията откри управителят на БНБ Димитър Радев, който изложи в приветственото си слово вижданията  си за обвързаността на ръста в банковото кредитиране с икономическата конюнктура, пространно коментира факторите, които влияят върху ръста му. Тезите, развити от управителя на БНБ, публикуваме дословно, защото те са добра основа за анализ и за вземане на стратегически управленски решения.

Подуправителят на БНБ Калин Христов изнесе специален доклад по темата на конференцията (ще го публикуваме в следващия брой на в. "БАНКЕРЪ", в който разглежда факторите, влияещи върху икономическия ръст и върху кредитирането. Той направи констатацията, че паричната политика на ниски лихви не е довела до ръст в кредитирането. Но е показала една доста неприятна тенденция – че когато дълго време се поддържа политика на ниски лихвени нива, после е много трудно да се върнеш към по-високите лихви. Христов смята, че високата ликвидност, силната конкурентна среда и слабото търсене на кредити от платежоспособни клиенти създават потенциална опасност банките да поемат непремерени рискове в желанието си да увеличат кредитирането. Той, както и управителят на БИБ Димитър Радев, подчертаха, че кредитите не са единственият двигател на растежа и фирмите разполагат с много други източници на финансиране. Управителят Димитър Радев заяви, че икономически растеж, основан предимно на увеличаващото се кредитиране, не е здравословен. А Калин Христов обясни, че когато отпускат кредити при сегашните ниски лихвени нива, банките много внимателно трябва да преценят възможността на кредитополучателя да продължи редовно да обслужва дълга си и когато лихвените равнища се повишат. Бе обърнато внимание на факта, че ръст в балансовите показатели на банките за отпуснатите кредити няма, но има видимо увеличение на потоците на новоотпуснати заеми, които обаче се компенсират от големия брой отписани или продадени стари кредити.

Членът на финансовия съвет Любомир Дацов, чийто доклад също ще публикуваме в следващия брой, обърна внимание на факта, че икономиката ни е силно зависима от хода на процесите в ЕС и на всякакви други външни фактори, а евентуалният негативен ефект, който съдържа, много бързо се пренася у нас. Той и главният икономист на "УниКредит Булбанк" Кристофор Павлов обърнаха внимание и на факта, че дори на един положителен показател за ръста на икономиката като спада на безработицата трябва да се гледа критично. Те, както и подуправителят Калин Христов смятат, че отчетеният от правителството ръст на заетостта се дължи до голяма степен на демографския срив и на емиграцията, заради която намалява броят на населението в активна трудова възраст у нас. Този процес в бъдеще ще има много силно негативно влияние върху ръста на икономиката. Кристофор Павлов на свой ред (докладът му също предстои да публикуваме) разви интересни виждания за причините, поради които и новите инвестиции не влияят сериозно върху ръста в кредитирането. 

Всички участници в конференцията подчертаха обаче, че корпоративните заеми не се увеличават видимо заради ниската инвестиционна активност на бизнеса, който е предпазлив към поемането на допълнителен риск. Защото предприемачите нямат усещането, че българската и европейската икономика ще се развиват устойчиво в средносрочен и в дългосрочен план. Тази несигурност на бизнеса е и основната причина за слабото търсене на кредити, а и за сравнително слабия ръст в икономиката. Калин Христов подчерта още, че въпреки сравнително ниските нива на държавен дълг спрямо БВП нивото на корпоративната задлъжнялост е доста високо, което в ЕС се отчита като икономически дисбаланс. Христов обърна внимание и на факта, че държави с много ниско ниво на външен дълг спрямо БВП също са били изправени пред фискален срив заради лошо управление. Това би трябвало да бъде чуто от правителствените фискалисти, които бодряшки ни успокояват, че дългът ни спрямо БВП е все още много нисък.

Модераторът на панела, посветен на кредитирането – изпълнителният директор на Пощенска банка Димитър Шумаров, с известна доза сарказъм отбеляза, че след докладите на макроикономистите у него изниква въпросът дали в темата на панела "Рестарт в кредитирането" не трябва да бъде добавена накрая и думата "дали" – дали въобще ще се стигне до него.

Заместник-министърът на регионалното развитие Деница Николова внесе малко бодрост сред банкерите, като представи новите форми за финансиране на проекти с пари на европейските програми, съсредоточени в правителствения "Фонд на фондовете". Изпълнителният директор на Българска банка за развитие Ангел Генов пък допълни общата картина за държавната подкрепа при финансирането на бизнеса, като представи програмите, по които фирмите могат да получат кредити при по-благоприятни условия.

Главният изпълнителен директор на "Банка ДСК" Виолина Маринова се опита да повдигне настроението на банкерите и финансистите, като подчерта, че населението има огромно доверие в банковия сектор и продължава да спестява въпреки ниските лихвени равнища. Тя заяви, че данните показват съживяване в търсенето на жилища, което е добра новина за перспективите към кредитирането на този сектор. Накрая обаче Маринова подчерта, че говори оптимистично, защото силно желае очертаните от нея положителни перспективи да се сбъднат, въпреки че е наясно в каква вътрешна и външна среда трябва да работят тя и колегите й.

Конференцията бе проведена в сравнително затворен кръг, за да може експертите и финансистите да дискутират темите откровено, без да се съобразяват с евентуални последващи некоректни публични коментари на думите им. Това даде очаквания ефект и дебатите надвишиха близо час определеното време за тях. След това участниците бяха скъпи гости на традиционния коктейл на в. "БАНКЕРЪ" по случай двадесет и третия му рожден ден.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст