ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Липсата на лидерство спъва структурните реформи

Има два основни фактора, които аз не разглеждам в момента, но те трябва да бъдат посочени, защото са стратегически. Първият е пазарът на труда с всичките му предизвикателства – преминавайки през демографията, през емиграцията и отрицателната раждаемост, дори ако щете и това, че при 60 или 65% заетост на активното население миналата година бяхме пред прегряване на икономиката в някои сектори. Нещо такова се получи през 2008-а, когато всъщност заетостта мина над 74-75 процента.

Данни на МВФ показват, че българската икономика, тъй като е отворена, ще се влияе и ще следва тенденциите на международните пазари. Само че международната среда не е достатъчна, за да предизвика изпреварващ икономически растеж. От друга страна, икономиката ни е добре балансирана, но отрицателните шокове й се отразяват директно. През 2008-а и 2009-а те се пренесоха върху нея в рамките на шест-седем месеца, след като се случиха на международните пазари.

Големият проблем, който пречи за трайното преодоляване на сегашната криза както в световен план, така и за България, е, че през последните години се правят много малко структурни реформи. Ако погледнем центровете на световен икономически растеж като Азия например и реформите, които се правят там, ще видим, че основният проблем е, че те не се извършват с необходимите бързина и дълбочина. Затова Международният валутен фонд е ограничил прогнозите си за световен икономически растеж – между 3-3.5%, през следващите три години.  А през добрите години – 2004-а, 2005-а, 2006-а, световният икономически растеж бе в рамките на 4.2-4.9 процента

Повечето оценки са, че макроикономическият риск за отделните икономики нараства. Както вече казах, в световен план прогнозите за ръст са сравнително ниски. Очакванията за развитието на икономиката се влошават в почти всички региони. Международният валутен фонд дори отчита нарастващ риск, че отделни държави могат да изпаднат в рецесия. По-специално става дума за икономиките от Латинска Америка.

Отделно от това цените на горивата и ресурсите продължават да падат. Очакванията за преодоляването на тази тенденция се преместиха за края на 2017-а. За една част от света, в  това число и за Европа, спадането на цените на горивата и на ресурсите са нелоши новини. Но за страните, които са производителки на петрол, това въобще не е добре. Знаем, че през последните няколко месеца част от тях започват да имат проблеми с икономиките си и с публичните си финанси. Това се отнася дори за държави като Саудитска Арабия, които имат огромни валутни резерви.

В Китай, въпреки че има положителни сигнали за пребалансиране на икономиката, много от важните детайли за пътя, по който ще поеме тази икономика, все още са неясни. Поради тази причина всички анализатори продължават да оценяват Китай като висок риск за световния икономически растеж.

Друг негативен процес, който се наблюдава през изминалите години, е, че все по-голям брой хора не вярват, че правителствата имат достатъчно сериозен и силен ангажимент за извършване на структурни реформи.

Важен отрицателен фактор за растежа са и множеството политически и военни конфликти, както и натискът, който идва от страните от Близкия изток, увеличават риска пред потенциалния икономически ръст в Европа.

Въпреки това смятам, че Европа продължава да бъде едно от най-привлекателните места за живеене в света. За съжаление обаче тя е едно от най-непривлекателните места за инвестиции и бизнес през последните години. Затова препоръките на МВФ и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие поставят акцента върху необходимостта от структурни реформи. И тук си проличава липсата на лидерство и нежеланието за поемане на отговорност за извършването на тези реформи. Трябва да е ясно, че независимо дали една държава е с демократичен или с недемократичен режим, това, което обединява успешните в икономическо отношение държави, е политическото лидерство. В Европа то се размива и това е значителен източник на риск.

Като говорим за фискалните мерки в подкрепа на растежа, е важно да се подчертае, че повечето държави в стара Европа имат данъчни системи, които възпрепятстват, а не стимулират растежа и създаването на нови работни места. Може и да е учудващо, но в много от изследванията, правени през последните няколко години, българската данъчна система се посочва като една от най-приспособените за целите на икономическия растеж. Друг е въпросът, че повечето от бюджетните структури у нас, а и в много от страните на Европа продължават да имат проблем с ефективността на разходите.

Трябва също така да посоча, че в много от държавите по света, които трябва да преструктурират икономиките си, в това число и страните производителки на петрол и други стратегически суровини, няма много голямо фискално пространство за провеждането на дълбоки реформи. Всъщност в повечето случаи голямото предизвикателство пред правителствата е как, от една страна, да променят структурата на бюджетните разходи и, от друга, как да не задлъжнеят прекомерно.

Ако се пренесем в България, ще видим, че през последните години малкият ръст идва действително от увеличаването на вноса и износа. Изненадата през 2015-а, доколкото можем да говорим за такава, е увеличаването на инвестициите в БВП. Тук важният момент е, че инвестициите като цяло бяха около 20-21% от БВП, докато само държавните инвестиции са 7% от БВП. Това означава, че миналата година  инвестициите на частния бизнес са формирали около 14% от БВП. Това като съотношение е два пъти по-ниско в сравнение с 2008-а. Добрата новина е ръстът на заетостта – с близо 50  хил. работни места, но лошата е отрицателният прираст на населението – също с около 50  хил. души за миналата година.

За мен растежът директно се влияе от количеството на инвестициите. И в по-голямата си част успешният растеж е възможен само на базата на привличането на чужди инвестиции. Спестяванията в България са в размер на 20-25% от БВП, а за да постигнем устойчив икономически растеж над 4%, който ще е догонващ спрямо икономическия растеж в Европа, ние трябва да достигнем ниво на инвестициите от 28-30% на БВП. Превръщането на спестяванията в активни инвестиции се нуждае от последователна политика, която трябва да се провежда повече от 10 години. През това време, за да постигнем икономически растеж, ние се нуждаем от инвестиции, които могат да дойдат само от чужбина.

Миналата година стимулите на икономиката у нас дойдоха по линия на обезценяване на еврото и оттам на лева, което бе благоприятно за увеличаване на износа. Потенциалът обаче тук е изчерпан. През тази и следващата година ще бъдем свидетели на обратния ефект – към свиване на ръста на износа, основно поради по-бавния растеж на световната икономика. Освен това и държавните инвестиции у нас ще са в много по-малък размер от този през 2015-а заради приключване на програмния период за еврофондовете.

Поради всичко казано дотук смятам, че очакванията на правителството в тригодишната му бюджетна прогноза за темпа, с който ще нараства БВП, са по-скоро оптимистични. Според мен потенциалът това да се случи е много малък.

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че служебното правителство свърши добре работата си?

Подкаст