Когато светът заговори за избори в Австрия, обикновено това е свързано с успехите на крайнодясната Партия на свободата. През 2000 г., след като се класира втора на парламентарния вот, популистката сила влезе в правителството като младши коалиционен партньор, което предизвика международно възмущение – до степен, че страните от ЕС наложиха санкции срещу кабинета.
Сега, след като на първия тур на президентските избори на 24 април убедително поведе кандидатът на Партията на свободата, конфузът е напът да се повтори. И макар че фигурата на австрийския държавен глава е по-скоро церемониална и лесно може да бъде игнорирана на международната арена, важно е друго – нанесен бе тежък удар на политическите сили от центъра, които доминираха през последните 70 години.
Кандидатите на двете водещи партии, които управляват в коалиция – Социалдемократическата и Народната, не само че не стигнаха до балотажа, но се класираха на позорните четвърто и пето място с по 11% от гласовете. За сметка на това кандидатът на крайнодесните Норберт Хофер се изстреля на първо място с 37 процента. И на втория тур на 22 май ще се конкурира с бившия лидер на Зелената партия Александер ван дер Белен (21%).
Федералният президент не взема пряко участие в политиката, но той назначава канцлера и при извънредни обстоятелства може да разпусне правителството. Сегашният – социалдемократът Хайн Фишер, досега е стоял винаги встрани от светлината на прожекторите, което е характерно и за предшествениците му. Ако обаче Хофер победи на балотажа, за първи път представител на крайната десница ще застане на върха на западноевропейска държава. Досега най-близо до успеха е бил Националният фронт във Франция, чийто тогавашен лидер Жан-Мари льо Пен се класира за президентския балотаж през 2002-ра, и неслучайно сред първите, поздравили Хофман, бе дъщеря му Марин, която сега оглавява крайнодесните и която не крие амбициите си за Елисейския дворец.
Изборният резултат е показателен за тежкото състояние, в което се намират двете традиционни политически сили. Изправени пред недоволство от политиката им и спад на популярността, на парламентарните избори през 2013-а те спечелиха едва половината от местата в парламента, което ги принуди да съставят голяма коалиция. Упадъкът на Социалдемократическата и Народната партия, които управляват Австрия поотделно и в коалиции от 1945-а, започна още в края на 80-те години с възхода на Партията на свободата начело с тогавашния й предводител Йорг Хайдер. Общият им сбор от 22% на последния вот обаче е катастрофа, която никой не е предвиждал. Освен бежанската криза анализаторите посочват и редица други причини за резултата им: общия спад в подкрепата за традиционните партии в развитите страни, недоволство от ниския икономически ръст и високата безработица, раздразнение от вътрешнокоалиционните интриги, липсата на атрактивност у кандидатите им.
На този фон изгря звездата на 45-годишния Хофер, който е смятан за приветливото лице на партията си в сравнение с лидера й Хайнц-Кристиан Щрахе. И Хофер, и 72-годишният Ван дер Белен, който се класира втори, вероятно са спечелили от бежанската криза. Миналата година Австрия позволи на стотици хиляди мигранти да влязат от Унгария и Словения. Повечето от тях продължиха към Германия, привлечени от политиката на отворени врати на канцлера Ангела Меркел, но около 90 хил. останаха и кандидатстваха за бежански статут. Партията на свободата бурно се противопостави на тогавашната политика на гостоприемство и от миналото лято води в проучванията за електоралните нагласи.
Единият от управляващите партньори, Народната партия, поиска провеждането на по-рестриктивна миграционна политика, но не намери отклик у социалдемократите и канцлерът Вернер Файман остана солидарен с Меркел. През последните месеци Файман смени курса, като подкрепи приемането на драстични ограничения на правото на убежище и окуражи Македония и другите балкански държави да затворят границите си. Той дори стигна дотам, че обвини берлинската си колежка в стремеж да превърне страната му в "буферна зона" за Германия. "Това е много несправедливо към нас. Политиката на Меркел може да навреди на Австрия", изтъкна Файман пред в. "Ди Пресе". Въпросът сега е дали не се е сетил твърде късно да направи обратния завой и дали политическата му кариера не е към края си?
Ако подобен резултат се повтори и на парламентарните избори през 2018-а, Партията на свободата би трябвало да поеме управлението и следващият канцлер да е лидерът й Хайнц-Кристиан Щрахе. Поне на този етап не е никак ясно доколко социалдемократите и центристите ще са склонни да й станат коалиционен партньор, или ще запазят съюза си и ще се стремят към създаване на широка коалиция заедно със зелените и либералите, за да изолират крайната десница. Ситуацията в сравнение с 2000 г. сега е различна, защото навремето Йорг Хайдер бе бойкотиран заради пронацистки изказвания. За разлика от него, сегашният водач Щрахе внимава какво говори и неотдавна даже посети Израел, за да се предпази от обвинения в антисемитизъм.
В последна сметка, след като традиционните партии претърпяха унизителен провал, изходът от президентската надпревара ще се реши от способността на зелените да мобилизират на своя страна всички, които не желаят крайнодесен президент. Иначе казано – да превърнат изборите в референдум "за" или "против" крайната десница.
