Българският лизингов пазар през 20150а "подскочил" след кризисното затихване и последвалото „ходене по дъното“ през 2013-а и 2014-а. Ако увеличението на новите сделки през 2014 и 2013 г. е било съответно 0.1% и 10%, то през миналата година новите лизингови сделки са скочили с цели 18 процента. Още по-голям ръст се предвижда за сегашната година.
През 2015-а общата сума на новия бизнес в бранша е билa за 1.44 млрд. лв. – с 223 млн. лв. повече, отколкото през предишната година, сочат окончателните данни на БНБ.
През миналата година са били сключени лизингови сделки за камиони на стойност близо 600 млн. лв., което е с цели 42% повече в сравнение с 2014 година. Този впечатляващ ръст се дължи на значително понижените лихви, които паднаха до 3% към края на годината, а от началото на тази година и под тази граница. Освен евтиния ресурс съществуват и други фактори, които пришпориха продажбите на тежките возила на изплащане. Сред тях са рекордният износ на българските компании, както и постоянно повишаващите се изисквания към екологичната категория на тировете.
На второ място по ръст на обема сделки – с почти 20% – са леките автомобили. Само през последното тримесечие са били сключени лизингови сделки за нови автомобили на стойност близо 130 млн. лева. Това са най-силните три месеца в бизнеса от първото тримесечие на 2009 г. насам, когато в бранша бяха сключени лизингови договори на стойност 135 млн. лева.
Тези резултати показват, че се върнахме на нивата от предкризисните години. По време на криза сделките за коли с физически лица растат за сметка на фирмите, които свиват разходите си дори и когато колите са допълнителен бонус към възнагражденията. В момента наблюдаваме обратния процес – фирмите се завръщат на лизинговия пазар с все по-големи поръчки. Тук трябва да се обърне особено внимание на тези автомобили, за които може да се ползва данъчен кредит. И то независимо от последните промени в т. нар. данък „уикенд“. Става дума за лекотоварни коли – баничарки и други от този калибър, използвани за рекламни цели или за дистрибуция. Години наред фирмите не инвестираха в подмяната им, но вече явно е дошло време за нея.
У нас продължава тенденцията да идват купувачи на автомобили на лизинг от съседни страни. Македонците и гърците са най-много. Но като говорим за тях, всъщност става дума предимно за български търговски дружества, които са собственици или съдружници във фирми, базирани в тези държави. Хората от бранша обясняват, че за македонците интересът от такива "операции" се заключва в това, че регистрирайки фирми и коли в съдружие с българи, те придобиват европейски юридически права. Гърците пък така "спасяват" капитали.
Радостната новина от този бранш е, че силно са намалели необслужваните вземания в бранша. За 2015-а те са се понижили с 45% – от 702 млн. на 388 млн. лева. Така "лошите" вземания вече представляват едва 13% от пазара. Това се дължи на разпродаването на токсични активи и на провизирането, в което компаниите са били особено активни, за да могат да отговорят на силното търсене на пазара.
Успоредно на този процес в бранша е протекла и консолидация. По данни на БНБ към края на декември 2014 г. лизинговите дружества, опериращи у нас, са били 62. Към края на миналата година обаче броят им се е понижил на 44 – те са с цели 30% по-малко. Това е най-малкият брой на лизинговите компании, които оперират на нашия пазар, откакто БНБ води подобна статистика от средата на 2005 година.
