Ако съм на мястото на вътрешния министър Румяна Бъчварова, тутакси щях да поискам проверка на работата на прословутата дирекция "Вътрешна сигурност" в МВР заради провала на акцията й срещу шефовете на полицейските управления в Асеновград и Първомай. През септември 2015 г. при показна акция срещу корупцията и търговията с влияние и срещу злоупотребата със служебно положение ръководителят на РУ-Асеновград Димчо Темелков и колегата му от Първомай Васил Налбантов бяха задържани и хвърлени в ареста.
Седем месеца МВР се чудеше от кои десет кладенеца вода да донесе, само и само да потекат доказателства за престъпленията на двамата полицаи. Оказа се, че е хванала голяма суша и такива няма. Междувременно Темелков бе освободен дисциплинарно, защото срещу него се водело досъдебно производство. А след проверката на дейността на Налбантов се оказа, че за прегрешенията му се полага най-много дисциплинарно наказание "порицание".
Уволненият шеф на асеновградската полиция вече обжалва наказанието си пред Върховния административен съд. И докато тече процесът, стана заместник-кмет в Асеновград. Колегата му пък бе върнат на работа в МВР, но йезуитски му бе отнет достъпът до класифицирана информация. Гаврата срещу него продължи, като му бе предложено да стане обикновен инспектор в село Труд и логично той напусна системата на МВР. Остана да тежи съмнението, че акцията е резултат от някакви други интереси, а не на антикорупционна активност.
И след всичко случило се покрай тази операция на "Вътрешна сигурност" изниква въпросът над каква сигурност бди тази дирекция – вътрешна или задкулисна?
