бягаме от високитеКредитната карта е разрешен кредит, който притежателят й може да тегли според нуждите си – и като суми, и като срокове. Психологическият момент обаче е в това, че се работи с електронни пари, а е доказано, че те се харчат по-лесно (а и по-безотговорно) от наличните. Безразсъдството тук се наказва жестоко с лихви до 24% годишно и ГПР, който понякога надхвърля 50 на сто. Така че логично идва въпросът какво да правим, когато "избомбим" кредитната карта – когато употребим целия й разрешен лимит и се изправим пред огромна дължима сума срещу непосилна лихва.
Най-логично в такива случаи е да се помисли за предоговаряне. Банкерите обаче са скептични да се водят разговори за клиентски облекчения по кредитни карти. Продуктът (картата) е предоставен при ясни условия и те трябва да се спазват.
Следващата мисъл е "дупката", отворена чрез "експлоатацията" на кредитната карта, да се покрие чрез рефинансиране с друг кредит. Това е удар в десетката, защото върху "избомбената" сума лихвата би паднала поне два, ако не и три пъти.
Ето защо ще разкажа с истински пример как става превъртането. Схемата е полезна при всеки случай на безизходица, породена от лекомисленото използване на лукса на кредитната карта.
При сегашното ликвидно изобилие и почти угаснало кредитиране едно от основните занимания на банките е да си отвличат клиентите една от друга. Така че ако опразнената ви кредитна карта е от банка А, всички останали от цялата азбука на драго сърце биха се съгласили да ви дадат пари при по-ниска лихва, за да ви "прекупят" като клиент.
Как става това?
За банките идеалният длъжник е ипотечният. Особено ако ипотеката е върху първо жилище. Това е така, защото е известна страстта на българина към притежанието на собствен покрив над главата. Хората, които живеят под наем, подигравателно ги наричат "чергари". Известно е, че българинът е склонен камъни да яде, но ипотечните вноски ще си плаща.
Така че, ако човек има ипотечен заем, разумно е да иде в банката, която му го е отпуснала, и да поиска сумата, с която е на червено по кредитната си карта от друга банка, да му бъде отпусната като "прираст" над сумата по ипотечния заем. Това е идеалният вариант за кредитора, а на пръв поглед – и за потребителя на картата, защото лихвата по нея не просто ще падне – направо ще се срине до невиждани равнища. Възможно е дори заварената лихва по ипотеката да падне, особено ако заемът е сключен преди повече от пет години. Уловката обаче е в това, че увеличаването на сумата, дадена като ипотечен заем, няма как да се "легализира" освен като предоговаряне. А то от гледна точка на изискваните документи си е нов заем – наново всички документи, загубата на време и на пари.
Така че трябва внимателно да се помисли – дали по-ниската лихва ще покрие голямото тичане и разходи, за да се стигне до нея.
Но има подходяща "техника". Вариантът е: след като направите белята с кредитната си карта в една банка, да тичате в някоя друга, която дава максимално привлекателни лихви по потребителските си кредити. И с шут да отворите вратата й, пак ще ви приемат като цар. Това е така, защото като действащ длъжник по кредитната карта вие един път вече сте бил проверен. Ако няма някакъв срив в доходите ви, веднага ще ви предложат с директен превод да покрият сумата на червено по лъскавата пластика. В зависимост от доходите ви банката спасител може да поиска да закриете кредитната си карта в другата банка. Но ако докажете, че можете да поемете и потребителския кредит, и лимита по кредитната карта, тя може да ви остане като бъдеща съблазън.
Нека да поясним примера с числа. В едно семейство и мъжът, и жената имат кредитни карти с лимити по 10 000 лв., които са изпомпали до краен предел – сметките им не предлагат никакъв резерв. Във върховия момент на отрезвяването те разбират, че по едната карта трябва да платят близо 400 лв., а по другата – към 300 лeва. Разликите идват от начина на използване на картите, защото при плащания с тях лихвата пада до 14%, а при тегления в брой скача до 23 на сто. И така: 700 лв. месечно излизат от семейния бюджет поради недобро финансово планиране. Макар че можем да го наречем и безхаберие.
Банката спасител веднага отпуска 20 хил. лв. за десет години само срещу бележки за доходите за три месеца назад на двамата съпрузи. С тях автоматично покрива задълженията по кредитните им карти в другите банки. Лихвата слиза на 5.5%, което прави вноска от около 220 лева. Така се стига до мечтаното благополучие – вместо по 700 лв. закъсалото семейство ще плаща само 220 лв. – вече по потребителски заем. А има и пълната свобода да погасява предсрочно суми, без да ги облагат с наказателна лихва.
Е, има една подробност – преди да отпуснат парите на това семейство, ще му поискат 1% от сумата като "такса усвояване", което в случая е една вноска от 200 лева. Но е бял кахър на фона на голямото облекчение после. Гледайте да избегнете рудиментите от миналото като такси за разглеждане на документи и други измишльотини – това значи: заплашвайте, че ще отидете в друга банка, която вече ги е премахнала.
Накрая, ако сумата ви се вижда прекалено символична в сравнение с огромното бреме преди това, не бързайте да искате по-къс срок на кредита. По-добре така. Пък ако внезапно, дай Боже, забогатеете, тогава режете остатъчната сума или срока – по избор.
Как се затъва с лъскавата пластика?
Кредитните карти имат предимства пред потребителския заем най-вече когато се използват "правилно" и според предназначението си. Този банков продукт по принцип е предназначен за плащане на покупки при търговци (стоки или услуги) и затова той е без такса.
Добре е да се знае също, че за теглене на пари в брой от банкомат или на ПОС терминал с кредитна карта таксите, които се начисляват, не са никак ниски. Обикновено са процент от изтеглената сума, плюс твърда сума. Процентът варира от 1 до 3% при различните банки, а сумата е между 1 и 15 лева. Размерът зависи и от това дали картодържателят тегли пари от устройство на банката – издател на картата или от устройство на друга банка. Във втория случай таксата е по-висока. По-висока е и когато се теглят пари в брой в чужбина. Тогава твърдата сума като компонент от таксата е между 10 и 15 лв., а процентът от изтеглената кеш сума е в горната граница – около 3 процента.
Предимствата пред потребителския заем
– Контрол на разходите – месечно извлечение, което дава на картодържателя "черно на бяло" представа колко харчи и ако не му харесва, решава кои от харчовете си да съкрати.
– Удобна за малки суми за текущо потребление.
– При картата има гратисен период, през който (в зависимост от конкретните условия) или клиентът погасява задължението безлихвено, или се внася минимална погасителна вноска (процент от изхарчената сума), върху която не се начислява лихва. Ако иска и има възможност, погасява цялата сума в гратисния период.
– При потребителския кредит клиентът плаща цената на цялата одобрена сума. При кредитната карта се плаща лихва само ако е използвана някаква сума от одобрения лимит, и то само за периода, за който е използвана.