Гено Тонев
Портфолио мениджър
УД "Юг Маркет фонд мениджмънт" АД
Българският пазар на акции продължава да е добре изолиран от случващото се по света. Местните инвеститори обаче отдавна са свикнали с това състояние на БФБ и то вече не създава новини и медийни вълнения. За разлика от случващото се у нас, всекидневните лутания между две крайности на развитите фондови пазари продължават да поддържат интереса на инвеститорите с експозиции навън, привличайки още повече жадни за краткосрочна спекула играчи. За сравнение, през последната седмица борсовите ни индекси отчитат скромни спадове между 0.5 (SOFIX) и 0.8 (BGBX40) на сто, докато повечето пазари в Европа регистрираха дневни движения, често надхвърлящи 2 процента. Най-ярък пример в това отношение бе германският индекс DAX, който в някои дни започваше сесията със спад от близо един процент, за да завърши с ръст от същия порядък. И обратно. Поводи за подобна волатилност бяха редица макроикономически данни, публикувани през последните седмици, но най-силно влияние върху цялата европейска търговия оказваха две неща – предстоящия след месец референдум за оставане на Великобритания в ЕС и икономическите новини от САЩ. Последното абсолютно винаги диктуваше тона, с който европейските пазари приключваха работния ден. Добрите новини или поредното изказване на представител на Федералния резерв предизвикваха ръстове и от двете страни на Океана. Лоши новини или липса на добри – минорно настроение в Европа и несигурност на американските пазари.Този модел на поведение, при който – ако Съединените щати кихнат, Европа се разболява, е характерен от доста време насам, но придоби стряскащо реални форми едва през последната година. От април 2015-а, когато почти всички развити пазари регистрираха исторически върхове, до днешна дата повечето европейски борсови индекси са загубили по 15-20% от стойността си. Тези загуби са факт дори след последното поскъпване с по 10-12 на сто за повечето европейски пазари, започнало в края на февруари тази година. В същото време американските индекси се намират на около 5-6% под историческите си върхове, независимо от драстично свилите се печалби на публичните компании и негативните прогнози за следващите няколко тримесечия. Но гледа ли вече някой финансови отчети в свят, в който единственото, което има значение, е дали централната банка ще изсипва пари от хеликоптер и с колко под нулата ще паднат лихвите…
У нас, за добро или лошо, централната банка няма нито правомощията, нито желанието да раздава безплатни пари. Правителството ни пък има съвсем други приоритети, нямащи нищо общо с финансовите пазари. А и никой представител на финансова институция няма да блокира важна пътна артерия, заплашвайки да изсипе продукцията си, вместо да я продава на ниска цена. Никой в този сектор няма да паркира комбайн пред парламента или да плаши с бунт, ако не бъде обезщетен от държавата за лошата реколта от череши, например. Последното не го написах случайно, разбира се. То е напълно в стила на едно прословуто изказване на финансовия ни министър от времето, когато беше само заместник: „…трябва да сме по-загрижени за онзи пазар, отколкото за капиталовия пазар“. Онзи пазар, както се досещате, е именно пазарът на череши в Кюстендилско. Е, каквито ни приоритетите, такива и резултатите.
За протокола борсовият ни пазар остава точно толкова (не)активен, колкото беше и преди месец. Краткото раздвижване около тримесечните отчети вече е в историята и сега търговията бавно се връща към по-утъпканите пътеки – малко сделки за малко пари. Това не е чак толкова лошо, стига човек да има ясна представа какво иска да постигне и как. Да, нашият пазар обикновено е убийствено скучен, но има едно много силно предимство: през по-голяма част от времето добрите новини се отразяват по един и същ начин – никак. И това открива страхотни възможности за търпеливите и готовите да поемат риск.
Материалът не представлява препоръка за покупка и/или продажба на ценни книжа. Авторът и негови клиенти притежават и/или търгуват с компенсаторни инструменти и акции.
