България има изключително силен потенциал да стане регионален енергиен лидер с изграждането на европейски и балкански газов хъб, заяви еврокомисарят по климата и енергетиката Мигел Ариас Канете по време на посещението си в София през седмицата. След срещата си с премиера Бойко Борисов той увери, че Брюксел ще подкрепи подобен проект при спазване на европейското законодателство.
"Имате изключително добре изградена и разработена газопреносна мрежа. Работата по интерконектора с Гърция напредва, както и финализирането на връзките с газовите системи на Румъния и Сърбия. Миналата година започнахме с една идея, която постепенно успяхме да материализираме. Искаме да действаме в още по-тясно сътрудничество с вас, за да сме сигурни, че проектът ще продължи в този дух и се спазва общото енергийно законодателство. Искаме да предотвратим кризи, каквито имаше през 2005-а и 2009-а, когато газът се ползваше не като стока, а като политически инструмент. Не желаем това да се повтаря, по-добре е да имаме способите за гарантиране на сигурността на доставките. България е ключова от тази гледна точка. Затова Европейската комисия подкрепя усилията на българското правителство за изработването на газовия хъб на територията на страната", заяви Канете.
Министър-председателят Борисов заложи на проекта за създаването на газоразпределителен център, след като в края на 2014-а Русия се отказа от "Южен поток". Плановете са той да е разположен край Варна и да се захранва от няколко различни източника: каспийски газ през газопровода ТАП през гръцката газова връзка, от терминалите за втечнен газ на южната ни съседка, както и по нова руска тръба по дъното на Черно море, която ще преминава през Гърция и ще стига до Италия. В по-далечно бъдеще се предвижда хъбът да получава газ и от българските находища в дълбоките води на Черно море, както и от Узбекистан, Иран и дори от Северна Африка. Остава обаче нерешен въпросът как ще се финансира строителството на толкова мащабно съоръжение. По предварителните оценки отпреди година става дума за около 2.2 млрд. евро, като надеждите са част от тях да бъдат осигурени по плана "Юнкер" на Европейската комисия. Брюксел вече отпусна 174 млн. евро на държавния газов оператор "Булгартрансгаз" за модернизация на преносната мрежа, което ще спомогне и за функционирането на бъдещия хъб.
Според вицепремиера по икономическите въпроси Томислав Дончев в момента с Еврокомисията се договаря регулаторната рамка на проекта, така че да е ясно при какви условия ще се водят разговорите с Москва. Българското правителство планира през есента да има инвестиционна конференция, на която да се представят финансовият модел и икономическият анализ за хъба, към който интерес проявявали първокласни играчи.
"Изграждането на газовия хъб не е насочено срещу Русия – руският газ е добре дошъл, ако се спазват европейските правила. Плюс нашите находища, плюс интерконектора през Гърция и от други места, които сега изграждаме, на практика ние правим един голям пазар. Защото, ако една стока минава само в една посока, то не е пазар. Когато можем да търгуваме с гърци, турци и румънци, македонци и изобщо в целия регион и нашите тръби са достъпни до всеки, който иска да превози газ, това отговаря на третия либерализационен пакет, отговаря на разбирането на Брюксел", изтъкна Бойко Борисов.
Притеснително
Обхватът на получаващите енергийно подпомагане се разширява от сегашните 256 хил. домакинства на 500 хиляди, или общо 1.1 млн. души, което е 14% от населението на страната, обяви през седмицата енергийният министър Теменужка Петкова при представянето на мерките за защита на уязвимите потребители, подготвени от енергийното министерство и Световната банка. Възрастни хора с пенсия под 300 лв., тежкоболни, трудоустроени и социалнослаби българи ще плащат близо една трета по-ниски цени на тока до 100 киловатчаса месечно за живеещите в сгради с централно топлоснабдяване и до 150 киловатчаса за използващите бойлер. Ако обаче консумацията им надвиши границата, разликата ще се плаща по редовните цени.
