Наличието на банкова сметка е жизненоважен елемент от процеса на интегриране на имигрантите в Германия. Липсата на изрядни документи обаче се оказва почти непреодолимо препятствие. Бежанец от Сирия на 24 години разказва какво се е случило с него. Пристигнал тук в края на 2014-а. Една от банките отказала да му открие сметка, защото документите му не били пълни, а друга го отхвърлила, защото не знаел немски. И едва година след пристигането си той най-накрая успял да се сдобие с мечтаната сметка. Подобна участ очаква над 1 млн. имигранти в Германия, повечето от които са сирийци.
Същината на проблема е в документацията. Повечето бежанци отиват в страната без паспорт или лична карта. След като подадат молби за убежище, те получават документи, които им позволяват престой в рамките на разрешения им срок и които трябва да отговарят на книжата за идентификация, за да им открият банкова сметка. Заради огромния им наплив към Германия обаче някои пришълци трябва да чакат почти година, за да получат своите удостоверения за убежище. Но временните им документи може да не съответстват на правилата на банкерите срещу прането на мръсни пари. Така в крайна сметка над 300 хил. бежанци са хванати в правния капан да не могат да си открият банкови сметки, а оттам – да не могат и да започнат нов живот. Защото без сметка е изключително трудно да получиш трудовото си възнаграждение, да направиш паричен превод или да платиш за преглед при лекар. Нито да сключиш договор за телефон, да наемеш квартира или даже да се запишеш във фитнес салон.
Германските чиновници предпочитат бежанците да имат банкови сметки не само заради по-лесната интеграция, но и защото чрез преводите през банковата система се контролират много по-лесно незаконни дейности, каквото е примерно прането на мръсни пари. А плащанията чрез други канали, като например фирмите за парични трансфери, се проследяват по-трудно. По тази причина германският финансов регулатор още през миналата година подкани местните кредитори да съобразят наредбите си с новите условия и да откриват сметки на онези бежанци, които имат документи за самоличност, издадени от германските бежански центрове.
Най-отзивчива към призива на надзорника се оказа мрежата на спестовните каси (Sparkasse). Те са малко над 400 и са открили над 250 хил. банкови сметки на бежанците, включително и 150 хил. през тази година. "Берлинер шпаркасе" е била най-активна и е отворила два специализирани центъра в Лихтенберг и във Вилмерсдорф, за да се справи със скока в търсенето. Служителите откриват по около 120 сметки дневно на имигранти, а общият им брой вече е над 19 хиляди.
Докато двата центъра на "Берлинер Шпаркасе" работят на пълни обороти, бежанците и центровете за приемането им се оплакват, че германските интернационални банкови групи като "Дойче Банк" и "Комерцбанк", които са длъжни да се съобразяват и с националните си, и с чуждестранните закони срещу прането на мръсни пари, се въздържат да откриват сметки на имигрантите.
На теория положението на бежанците ще се подобри през този месец, защото в Германия влиза в сила закон, задължаващ банките да откриват базови сметки на всички лица, имащи право да останат в Европейския съюз. На практика обаче ще са необходими още действия за опростяване на процедурите за чужденците с по-малко документи, защото германският закон срещу прането на пари все още съдържа клауза, изискваща паспорт или лична карта при откриването на сметки.
Докато кризата с имигрантите изправя Берлин пред най-голямото предизвикателство след обединението на двете "Германии", за някои бизнесмени тя си е направо "манна небесна". Защото грижите около бежанците е струвала на Германия 20 млрд. евро през миналата година, като по-голямата част от парите са отишли в касите на частни фирми и в джобовете на отделни лица. Най-облагодетелствани от затрудненията на пришълците са собствениците на складове, хангари, хотели, пансиони и гимнастически салони (т. е. всичко, което може да подслони спешно тълпи от хора), субектите, предоставили легла и палатки, както и строителните фирми и всички свързани с бежанците услуги по търговия, строителство и обслужване на жилища.
Кризата е родила и нови подвидове на предприемачи, наречени "мениджъри на приюти" – стотици бизнесмени, спечелили договори за управление на места за подслон. Един от по-дребните играчи е фирмата Akzente-Sozial, която ръководи три гимнастически салона, превърнати в подслон за 530 имигранти от Афганистан и Еритрея. Собственикът й получава по 25 евро на ден за бежанец, което прави почти 5 млн. евро годишно – значителен поток от приходи за дребен предприемач. Големите оператори от породата на European Homecare, подслонил около 20 хил. кандидати за убежище в над 100 обекта на територията на Германия, е увеличил приходите си от 17 млн. евро през 2013-а на 100 млн. евро през 2015-а.
