Правителството ще даде нов ход на концесията на "Летище София". Това, изглежда, ще се случи до месец, ако съдим по думите на транспортния министър Ивайло Московски. В момента се изчакват само предконцесионните анализи на Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, а те би следвало да са готови в края на февруари.
Московски дори намекна, че процедурата в София може да достигне параметрите на тази в съседна Сърбия. На 8 януари сръбското правителство избра френската компания Vinci за концесионер на белградското летище "Никола Тесла", което впрочем е основен конкурент на софийския аеропорт. "Нетният ефект за сръбската държава е 1.5 млрд. евро и ако ние успеем да постигнем подобно равнище, а може и по-добро, не виждам защо трябва да има упрек и да не бъде подкрепена тази стъпка", заяви през седмицата министърът.
Е, за да "постигнем това ниво" или по-добро, доста неща ще трябва да се променят. На първо място, ще се наложи българското правителство да промени изискванията си за първоначалното плащане от страна на бъдещия концесионер. Защото в Белград Vinci Airports ще брои 501 млн. евро за концесията и е поела ангажимент да инвестира още 732 млн. евро. Докато нашите власти бяха поискали 550 млн. лв. (не евро). Почти два пъти по-малко от сърбите. Наред с това през 2016-а Московски изчисли, че нетният ефект за държавата от целия пакет на концесията на софийския аеропорт се очаква да е около 1.2 млрд. лева. Пак над два пъти по-малко от съседите.
За да се доближим до тяхното "равнище", ще е необходимо да се разшири и кръгът от кандидати. На първия етап в сръбския конкурс се включиха над 25 претендента, а във финалната фаза Vinci се пребори с три консорциума. За сравнение, при първия търг за "Летище София" се спрягаха имената на четири-пет компании.
Важно е да се вземе предвид и репутацията на участниците. Освен победителя Vinci до финалния етап в Сърбия бяха допуснати още три консорциума – френският Meridiam Eastern Europe Investments и Eiffage заедно с швейцарския Zurich Airport, обединението между индийската GMR Infrastructure Limited и гръцкия конгломерат Terna, както и южнокорейската компания Incheon International Airport Corporation в партньорство с турската Yatirimlar ve isletme и руската VTB Capital Infrastructure. (Руската фирма бе сочена сред кандидатите и за летището в нашата столица, само че в консорциум с турския холдинг "Лимак” и швейцарската "Флугхафен Цюрих”).
Не по-маловажно е и че новият собственик на белградското летище си партнира с над 200 авиокомпании и управлява 35 летища в света, което със сигурност ще подпомогне и развитието на аерогарата "Никола Тесла".
Иначе операционните данни на двата аеропорта са доста сходни. Например през 2016-а броят на пътниците на белградското летище е бил 4 924 992, докато на софийското – 4 980 387. Аналогични са нещата и при кацанията и излитанията, а също и при обслужените леки и тежки товари. Именно затова мнозина недоумяват защо нашето летище бе сложено на масата при много по-ниски условия. Остава да се надяваме, особено след обещанията на Ивайло Московски, че сега те ще се променят.
Като по традиция, наложила се през последните години, транспортният министър съобщи, че през 2018-а ведомството му ще работи усилено и за да намали задълженията на Българските държавни железници (БДЖ). Вероятно това ще се случи с приходите от концесията на летището, каквито бяха намеренията на второто правителство на Бойко Борисов.
"Надявам се през тази година да приключим темата с дълговете. И там колегите подготвят процедурата, пише се техническата спецификация в момента и ще бъде стартирана. Следваме програмата, която сме заявили за голямата част от дълговете и по-скоро просрочените задължения на дружеството", каза Московски за железницата, чиито дългове към юли 2017-а възлизаха на 393 млн. лева.
Що се отнася до необходимия политическия консенсус за бъдещето на "Летище София", за който намекна Московски, той трудно ще се постигне. Опозицията е твърдо против концесията, а коалиционните партньори на ГЕРБ от "Обединени патриоти" не са заявили категорично позицията си.
