През 2015 г. е сключен мостови заем от страна на БЕХ в размер 535 млн. евро. На днешния парламентарен контрол депутатът Васил Антонов поиска да бъде изнесена информацията за този заем, каква е лихвата, която трябва да плати държавната компания по този заем и ще се отрази ли този дефицит върху цената на електроенергията за потребителите от 1 юли?
Министърът на енергетиката Теменужка Петкова отговори, че заемът, който Българският енергиен холдинг (БЕХ) е успял да договори, за да може Националната електрическа компания (НЕК) да се разплати с двете американски централи – ТЕЦ "АЕS Maрица-изток 1" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3", е в размер на 535 млн. евро с консорциум Ваnса IMI S.p.A. (London Branch, Bank of China Limited – Luxembourg Branch и J.P. Morgan Securities). Тя информира, че взетият заем е без държавна гаранция и обезпечения. Заемът ще бъде взет чрез издаване на облигационна емисия на същата стойност.
За всеобщо учудване, министър Петкова отказа да назове лихвеният процент който трябва да се плати върху сумата, тъй като той е бил включен "към клаузите за конфиденциалност"
За да прозвучи все пак отговорът й до някъде актуален, тя се позова на факта, че при подобни заеми лихвата е около 3.8% годишно. За съпоставка тя посочи, че подобен заем е вече взиман от страна на БЕХ, за около 1 млрд. евро и лихвата, при лихва 4.25% годишно и това не е довело до сътресения в дружеството. Тя допълни, че по този договор плащаме годишно по 44 млн. евро.
Петкова декларира, че водещият посредник J.P. Morgan Securities няма да получи възнаграждение за договора по сделката.
От своя страна Антонов възропта, че посочения лихвен процент е за малки суми, от порядъка на жилищни кредити и че дори такава лихва е прекалено голяма, позовавайки се на факта, че в момента лихвените равнища на подобни заеми в европа клонят на нула.
В защита на на това обвинение, Петкова изнесе дълго премълчаваната информация относно опасността от прекратяване на договорите с американските централи. По думите й заемът е бил крайно необходим, за да бъдат заплатени задълженията към двете централи, във връзка с поредното предоговаряне на цената на изкупуване на тяхната електроенергия.
Ако България бе прекратила договорите с двете централи, държавата ни е трябвало да плати неустойка в размер на 3 млрд. лв. В допълнение двете централи са се защитили в договорите с правата за особен залог върху активите на БЕХ, който би довел до блокиране на енергийната ни система.
"Това е цената, която трябваше да платим заради сключените договори и всички последващи анекси към тях през годините", обобщи Петкова.
