Депутатите продължават да приемат странни, а често пъти и скрити лобистки поправки в законите, като твърде често мотивите, представяни при внасянето им, нямат нищо общо с истинските цели. В същото време пленарната зала в парламента цяла седмица остана полупразна, тъй като се оказа, че приоритет за повечето народни представители са командировките в чужбина. Това означава, че важни нормативни актове изчакват да се събере подобаващо мнозинство, а се прокарват такива, които на пръв поглед не са нищо особено. Дори одобряването на революционното решение на правителството за закупуване на нов тип боен самолет и многофункционален кораб за ВМС за над 100 млн. лв. мина при рехаво присъствие в залата в четвъртък (2 юни).
Преди това парламентът промени Закона за радио и телевизия и удължи практически до безкрай мандатите на генералните директори на БНТ и БНР. Това стана по предложение на шефката на медийната комисия Полина Карастоянова от Патриотичния фронт. С корекцията на медийния закон депутатите от мнозинството показаха, че продължава практиката на предсрочно прекратяване или немотивирано удължаване на мандати по волята на един човек или по конюнктурни съображения. Което пък обезсмисля мандатността на различните длъжности.
Генералните директори на БНТ и БНР ще може да продължават да ръководят обществените медии дори и след изтичане на мандатите им до избиране на техен приемник, е записано в промяната на закона. Вносителката обясни, че целта е да не се допусне празнина в управлението на двете електронни медии, ако тригодишният им мандат изтича по време на конкурсните процедури. Но тъй като СЕМ, чийто състав най-после беше попълнен, вече избра нов шеф на националното радио – Александър Велев, който смени Радослав Янкулов, очевидно поправката се отнася само до Вяра Анкова, която ръководи БНТ и чийто мандат изтича в края на юли. Според депутати от опозицията целта е тя да остане на поста си до президентските избори. Те не крият, че съществуват съмнения, че корекцията се прави точно сега заради липса на договорка около избора на генерален директор на БНТ, който трябва да се случи в началото на август, както и заради предстоящите президентски избори.
Текстът мина без дебати, като народните избраници проявиха очевидна незаинтересованост към това, което се гласува. Единствено патриотът Димитър Байрактаров сякаш заподозря нещо нередно и настоя да се запише, че удължаването на мандатите не може да е повече от три месеца. Той бе подкрепен от свои колеги от Реформаторския блок, но гласовете им не стигнаха да прокарат допълнението. Байрактаров обаче не се отказа и продължи да настоява, че така шефовете на БНТ и БНР ще могат да управляват пожизнено, ако СЕМ не проведе процедура за нов избор по някаква причина. Янаки Стоилов от БСП пък посочи, че удължаването на определени със закон мандати се превръща в практика, а не в изключение – така стана с Комисията за защита на конкуренцията, вероятно ще се случи и с Комисията за финансов надзор и с други органи.
"Не е въпросът за оценка на работата на ръководството на БНТ, но това, че им се удължава мандатът, не означава че няма потенциални кандидати, а че много по-удобно е да въздействаш върху хора, които знаят, че е изтекъл мандатът им, и докато приключат президентските избори или други важни събития, нещата трябва да са такива, каквито са сега", каза Стоилов. Той получи подкрепа от независимия депутат Лютви Местан, който заяви, че трябва да се прекрати практиката на безпринципно удължаване на мандатите.
Реформаторът Настимир Ананиев предложи Народното събрание да избира медийните шефове, щом СЕМ не може или не иска да си върши работата. Социалистът Таско Ерменков пък поиска отлагане на дебата и окончателното гласуване, за да бъде изчистен проблемът. Мнозинството обаче се наложи и корекцията в Закона за радио и телевизия беше приета на две четения.
Междувременно лидерът на "Атака" Волен Сидеров направи първата стъпка за сближаване с двете националистически партии от Патриотичния фронт. В сряда (1 юни) сутринта той връчи две папки с покана за среща и обсъждане на коалиция и обща кандидатура за президентските избори на лидерите на НФСБ и ВМРО – Валери Симеонов и Красимир Каракачанов. Кумът на Сидеров, бивш негов съратник и собственик на телевизия СКАТ, обясни, че отговор ще има, когато предложението бъде обсъдено както от ръководствата на формациите им, така и от коалицията Патриотичен фронт.
