Аграрният сектор е изключително голям и важен за нашето икономическо развитие, а и е сред приоритетите, очертани в националната стратегия „България 2020“, както и в международната стратегия за икономическо развитие. Отчитайки и тясната връзка на аграрния сектор със сектор „туризъм“, който също е от основно значение за икономическото благополучие на България може да се каже, че тези сектори трябва да бъдат ускорители на икономическия растеж в страната. Около това мнение се обединиха представителите на Института за икономически изследвания при БАН, докато представиха последната част от доклада си за макроикономически анализ и политики за икономически растеж.
Частта от доклада за аграрния сектор представя парадоксите в него и постиганото за 25 години аграрна политика при нови условия, заяви от своя страна ръководителят на изследването Огнян Боюклиев. Той добави, че родното земеделие не отстъпва статистически на американското и европейското тъй като българските стопанства обработват 78% от земята ни, докато в ЕС се обработват само 45%, а в САЩ 68%.
Боюклиев коментира, че един от големите парадокси на българския аграрен сектор е свързан с развитието на монокултурно земеделие. Основният продукт на производство е зърно, което е нехарактерно за географския ни регион, поясни той и допълни, че българското земеделие ще продължи да затъва, ако не се обърне внимание и на спада в производството на традиционни продукти. За да се аргументира Боюклиев посочи, че само 7% от ябълките на пазара ни са произведени в България. Аналогична била ситуацията и при други продукции като доматите – само 22% са родно производство, 33% от месото и 44% от млякото.
Експертът от БАН добави, че "най-скандално е, че произвеждаме зърно в излишък, а данните показват, че българският хляб се произвежда основно от хлебопекарни смеси и замразени заготовки" и припомни, че за периода 1990-1998 година аграрната реформа е била подпомогната с 8 млрд. долара, а за периода 2005-2015 година със 6 млрд. евро.
