По всичко изглежда, че Европейската комисия твърдо е решила да сложи ръка върху газовото кранче на "Газпром", чрез което руската държавна компания прокарва своята политика в Централна и Източна Европа. През седмицата министрите на енергетиката на 28-те страни членки се събраха в Люксембург и дадоха своето съгласие Брюксел да контролира газовите им споразумения с трети страни доставчици. Така, ако някоя държава сключва договор за внос на синьо гориво с друга – извън ЕС, текстът на документа автоматично трябва да бъде проверяван от Еврокомисията преди подписването му.
"Днешното решение е голяма стъпка, която ще засили прозрачността и съгласуваността на външните енергийни връзки на общността. Целта е да се справим с недостатъците на сегашния механизъм за обмен на информация и да се доближим още по-близо до енергиен съюз. По този начин ще се засили правилното функциониране на вътрешния ни пазар и сигурността на енергийните доставки", заяви холандският министър на икономиката Хенк Камп, който бе председател на срещата.
Решението все още не е окончателно и предстои по него да се произнесе и Европейският парламент. Очаква се гласуването да е през октомври, когато докладчик ще е полякът Здислав Краснодебски от групата на Европейските консерватори. Ако бъде прието, то ще промени сегашната ситуация, при която комисията има достъп до междуправителствените споразумения в енергетиката на страните членки, след като са сключени, но не може да осъществява превантивен контрол върху тях. До промяната се стигна, след като седем държави, включително и България, се оказаха в нарушение на европейското право с двустранните си споразумения с Русия за "Южен поток".
По-интересното сега ще е да видим как решението, взето в Люксембург, ще се отрази на проекта "Северен поток 2". В началото на септември 2015-а председателят на борда на директорите на "Газпром" Алексей Милер, директорът на BASF SE Курт Бок, членът на управителния съвет на E.ON Клаус Шефер, заместник генералният директор на френската фирма Engie Пиер Шарей, председателят на борда на австрийската OMV Райнер Зеле и главният управляващ директор на Royal Dutch Shell Бен ван Берден безцеремонно, в противоречие с всякакви европейски норми и ръководени единствено от собствените си интереси, подписаха споразумение за създаването на газопроводната система "Северен поток – 2". С реализирането на проекта се предвижда да се заеме съвместната проектна компания New European Pipeline AG, в която Shell, OMV, E.ON и BASF/Wintershall ще имат по 10% участие, Engie ще държи 9 на сто, а "Газпром" ще има мажоритарния дял от 51 процента. Намеренията са да се изградят още две тръби към морския газопровод "Северен поток", по които да се пренасят още 55 млрд. куб. м природен газ на година.Въпросът е дали тези договорености ще бъде разглеждани по новите правила, или ще минат за чисто търговско споразумение между компании, което ще остане извън обхвата на Брюксел. През последните няколко седмици именно това схващане насаждат в общественото съзнание руският президент Владимир Путин и неговият енергиен екип.
По принцип Европейската комисия формално няма да нарушава суверенното право на държавите да сключват енергийни контракти и да определят енергийната си политика. На практика обаче тя ще разполага със сериозни лостове за влияние – налагане на тежки финансови санкции при нарушаване на правилата на единния енергиен пазар.
В интерес на истината нагласите бяха решението в Люксембург да е далеч по-амбициозно и да обхваща не само газовите, а и междуправителствените споразумения за внос на петрол или други енергийни суровини от трети държави. Но занапред предварителен контрол в тези случаи ще се прави само при доброволно искане от засегната страна. Иначе всички членки на съюза ще са длъжни да информират комисията за контрактите си, но след подписването и преди ратификацията им.
