На фона на натрапчивото присъствие на темата за предстоящия британски референдум седмицата определено премина под знака на официалните съвещания на паричните стратези от най-големите централни банки в света.
"Хорото" поведе Федералният резерв, чието двудневно заседание приключи на 15 юни без изненади за пазарите. Щатските централни банкери решиха да не променят основните лихви на страната. Но увериха, че не са се отказали от поне две лихвени повишения до края на 2016-а. Тази позиция все пак не изглежда окончателна – шестима от 17 гуверньори или директори на регионални клонове на Федералния резерв предвиждат само едно увеличение на лихвите през тази година.
Американската централна банка понижи прогнозата си за икономическия растеж от 2.2 на 2% през 2016-а и от 2.1 на 2% през 2017-а. "Преоценена" с 0.25 – до 3%, бе и дългосрочната перспектива за подходящото равнище на лихвите по федералните фондове.
Председателят на Федералния резерв Джанет Йелън призна по време на пресконференцията след края на съвещанието, че вероятността мнозинството от поданиците на английската кралица да предпочетат Великобритания да се отдели от Европейския съюз е повлияла най-силно върху решението да не се променя лихвената политика на Щатите. Според Йелън американският пазар на труда е все още в добро здраве, макар и да не е толкова ентусиазиран. Засега е трудно да се идентифицират точните причини за забавянето.
"Бенк ъф Джъпен" пък се въздържа (на 16 юни) да предложи допълнителни парични стимули – въпреки анемичната инфлация и слабия световен растеж. Това "изстреля" йената до най-високата й котировка спрямо зелените пари (103.55 йени за един щатски долар) от август 2014-а насам и помрачи допълнително икономическата перспектива на страната. Банковият управител Харухико Курода се присъедини към "хора на японските политици", който убеждава инвеститорите да не хвърлят прекалено големи суми в японската валута, защото е готов да предприеме спешни действия, ако скъпата йена застраши постигането на амбициозната инфлационна цел от 2% годишно. Курода увери, че е в тесен контакт с другите централни банки, включително и с "Бенк ъф Инглънд", за осъществяването на спешни програми за успокоение на финансовите пазари в случай на вот за БРЕКСИТ от ЕС. Словесните интервенции обаче успяха да понижат котировката на японските пари само до 104 йени за един щатски долар в късната следобедна европейска търговия на 16 юни.
И националната банка на Швейцария запази отрицателните си лихви на досегашните им рекордно ниски равнища. Това стана на редовното й съвещание за паричната политика за второто тримесечие на 16 юни. По оценка на анализатори страната може да се окаже в центъра на поредното валутно цунами през този месец, ако Великобритания реши да напусне ЕС. Първото беше през януари 2015-а, когато централната банка се отказа да поддържа прага на националната към единната европейска валута от 1.20 франка за едно евро. През следващите 12 месеца швейцарските централни банкери използваха отрицателните лихви и инцидентни интервенции, за да тушират натиска върху франка. От миналата седмица обаче – заради заплахата от отделянето на Острова от ЕС, швейцарската национална парична единица отново тръгна ударно нагоре и в късната следобедна търговия на 16 юни поскъпна до 1.078 франка за едно евро.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата не беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 1383 млн. евро (2705 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.1% дял от купената и продадена валута.
