Държавният дълг ще заема все по-централно място в дебата между парламентарните партии у нас. Но не защото депутатите са компетентни и са истински загрижени за състоянието на този стратегически за сигурността на държавата проблем. Тях темата ги съблазнява с възможността да трупат политически дивиденти. А вече наближават избори – първо президентски, след това и за народни представители. Заради тях "защитниците на народа" ще бълват купища глупости. Още отсега знамето на страха развяха БСП и нейният нов лидер Корнелия Нинова. Насреща им е бодряшкото неглижиране на проблема с дълга, което демонстрират премиерът Бойко Борисов и неговите съратници.
Политикантското противопоставяне по темета външен дълг вече бе демонстрирано в първата половина на юни, когато Народното събрание обсъди и прие гаранционните споразумения по двата заема за по 300 млн. евро, които Фондът за гарантиране на влоговете е договорил с ЕБВР и със Световната банка, но засега не ги е взел. Нинова и партийните й другари си драха гърлото от трибуната, че това увеличаване на дълговото бреме води към катастрофа и заробва бъдещите поколения. Министър-председателят Борисов пък почти подигравателно цитира статистически данни, според които независимо че за изминалите две години от управлението на ГЕРБ правителството е поело нов външен дълг за близо 6.1 млрд. евро, съотношението на държавния дълг спрямо БВП през изминалите дванадесет месеца е намаляло от 29.3 на 29.2 процента.
Политиците от БСП би трябвало да преговорят дефинициите за кредит и задбалансов ангажимент – гаранция, и свързаните с тях правни последствия за хазната, преди да говорят каквото и да е по тези теми.
Премиерът Борисов пък преди да жонглира с определени числа, е добре да се ограмоти какво е тяхното значение в години на финансова криза. Тогава едва ли ще ги използва толкова лековато. Достатъчно е да погледне справките за състоянието на тези показатели в държавите от еврозоната. Тогава би разбрал, че страни, в които съотношението на дълга спрямо БВП в началото на кризата през 2009-а е било между 42 и 48%, буквално са се сринали финансово дотам, че през 2013-а това съотношение е достигнало до 125 процента. Това се случи с Ирландия, която дълго време ни даваха за пример. А ако премиерът Борисов си направи труда да се поразрови в причините, довели Ирландия до катастрофа, физиономията му навярно ще замръзне в ужас с оглед на предстоящото приключване на прегледа на качеството на активите на банките в България.
За съжаление хора като бившите финансови министри Пламен Орешарски и Христина Вучева, които се опитват професионално да коментират състоянието и перспективите за държавната ни задлъжнялост, не получават нужното внимание в публичното пространство. Експертен дебат по дълга така и не се е състоял засега. А той безспорно е нужен. Не защото в момента има някаква опасност от катастрофа, но сега могат да бъдат създадени предпоставки тя да се случи след няколко години.
Състоянието на държавния дълг в момента
За двете години управление на ГЕРБ номиналният размер на държавния дълг нарасна от 9.57 млрд евро през септември 2014-а на 13.34 млрд. евро в края на април 2016-а. Това е увеличение от близо 4 млрд. евро за по-малко от две години.
Ръстът в съотношението на дълга спрямо БВП също е забележителен – от 23.2 на 29.2 процента. Прегледът на операциите през този период показва, че основният източник на този ръст е изпълнението на приетата през февруари 2015-а четиригодишна програма за емитиране на облигации на международните пазари с общ номинал от 8 млрд. евро. До момента по нея са пуснати пет облигационни емисии с общ номинал от 5.14 млрд. евро (около 10.2 млрд. лева).
Къде са парите от тях? Не минава без този въпрос, когато в парламента се дебатира темата. Отговорът е повече от елементарен – отишли са поетапно във фискалния резерв. Част от тях през 2015-а са употребени за покриване на бюджетния дефицит. Друга част ще свършат същата работа през 2016-а. Неслучайно към края на май 2016-а фискалният резерв е 11.62 млрд. лева. Докато през септември 2015-а е бил 6.34 млрд. лева. Като стана дума за фискален резерв – всички неизкушени политически финансови коментатори знаят, че безпристрастната оценка за равнището на държавния дълг е на нетна основа – дългът минус използваемата част от резерва. През септември 2014-а използваемата част от резерва бе близо 600 млн. лв., или 300 млн. евро. Като се извади тази сума от държавния дълг по това време, ще се види, че нетната му стойност е 9.27 млрд. евро.
Сега – през 2016-а, използваемата част на фискалния резерв е около 6 млрд. лв., или близо 3 млрд. евро, което означава, че нетният размер на дълга е около 10.34 млрд. евро. В крайна сметка ще излезе, че нарастването на нетния размер на държавните задължения не е близо 4 млрд. евро, а около 1.1 млрд. евро за две години. Което равнище не е чак толкова драматично.
Въпреки това
не бива да си затваряме очите пред реалните рискове
свързани с управлението на дълга. Тук пак се налага да се върнем към цитирания случай с Ирландия, в която през 2009-а съотношението на дълга към БВП бе 42-48 процента. Въпреки това се срина. А се срина заради проблеми в банковия си сектор. За да бъде спасен, той бе одържавен почти на 100 процента. Това струваше на ирландската хазна 30 млрд. евро. Но никой от политиците в тази държава не оспори спасителната операция. Тя бе проведена бързо и организирано и така бяха опазени и стабилността на държавата, и спестяванията на населението й.
У нас, както е известно, предстои да приключи прегледът на качеството на активите. Ако той покаже, че общият капиталов недостиг във финансовата система е от повече от 2 млрд. лв., това ще причини намаляване на фискалния резерв с размера на сумите, с които държавата ще трябва да се включи в процедурите по преструктуриране или в изплащането на гарантираните влогове.
Това не би било проблем, ако политиците ни имаха зрелостта на ирландските си колеги. Само че, познавайки тъмните балкански нрави на нашия елит, сме почти сигурни, че тези хора ще се възползват пълноценно от възможността да предизвикат пълен хаос в държавата с безсмислени декларации, със закани и с мрачни прокоби за бъдещето. Това, естествено, ще влоши ситуацията и ще увеличи финансовите щети.
Не бива да се забравя още едно предизвикателство. Предстои изплащане на пусната по времето на финансовия министър Симеон Дянков облигационна емисия в размер на 950 млн. евро, чийто падеж е през юли 2017-а. Освен това планираният бюджетен дефицит за 2016-а също ще глътне немалка част от фискалния резерв. Буфери срещу тези краткосрочни рискове има. Правителството все още не е използвало близо 3 млрд. евро от общо 8 млрд. евро, с които разполага в контекста на гласуваната през февруари 2015-а четиригодишна програма за управление на дълга.
Активирането на тези буфери обаче е временно решение. Истината е, че те ще доведат до
допълнително увеличение на задлъжнялостта на държавата
При сегашното ниво на дълга спрямо БВП всичко това не изглежда чак така тревожно. Но пак да напомним Ирландия. Освен това от 2022-ра нататък се струпват големи годишни погашения по облигационни емисии от порядъка на 1.2-1.4 млрд. евро. Вярно е, че това е след шест години. Но ако държавата ни иска да спре появилата се тревожна тенденция за нарастване на дълга, тя трябва да се погрижи, когато дойде времето за големи плащания, тя да разполага с реципрочно голям фискален резерв – не по-малък от сегашните 11 млрд. лева. А това може да стане само ако от 2018-а (включително) нататък бюджетите на страната ни започнат да отчитат излишъци.
Разбира се, ще се намерят хора, които ще кажат, че нищо не пречи тези плащания на главници да бъдат рефинансирани с нови емисии от облигации – така дългът няма да намалее, но няма и да се увеличи.
Само че тук се появява предизвикателството с лихвения риск. Сега лихвите и по света, и в Европа са на исторически ниски нива (заради политиките на централните банки и в частност на ЕЦБ). Но след шест години икономическият цикъл най-вероятно ще е друг и лихвите на централните банки няма да са отрицателни, а най-вероятно ще гонят нива от 2-3% годишно. За българските облигации това означава лихвени равнища от по 4 до 6% годишно в зависимост от срочността на ценните книги. Ще рече, че ако се емитират облигации, с които да бъдат рефинансирани излизащите в падеж в периода 2022-2024 г. емисии, лихвените разходи по тях ще се удвоят. А именно лихвените разходи се наслагват като тежест върху бюджета. Точно този риск може да бъде преодолян, ако правителството премине от политика на бюджетни дефицити към политика на бюджетни излишъци. Това ще е проява на дългосрочна държавническа загриженост за стабилността на държавата. И дебатът по този въпрос трябва да се води още отсега – спокойно и професионално. Всичко останало са празни приказки и политиканстване.
