Народното събрание ще разгледа и ще приеме напълно нов Закон за независимия финансов одит, което изискват директивите и регламентите на ЕС. В него подробно са описани всички права, но и всички отговорности на одиторите. Както и системата за контрол върху тях и от страна на Института на дипломираните експерт-счетоводители, и от страна на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Разбира се, след близо седем години, когато имаше финансова криза, изискванията към одиторите ще бъдат максимално завишени, ще бъдат по-строги правилата за контрол върху дейността им. Но и тук не бива да се минава от една крайност към друга – в случая от максимален либерализъм към максимални рестрикции. Защото когато се изпада в крайности, страда бизнесът.
И в случая не става въпрос за бизнеса на одиторите, а най-вече за бизнеса на техните клиенти – дружествата, чиито отчети и баланси те проверяват и заверяват. Достатъчно е да се обърне внимание на разходите, които в момента целият финансов сектор – банки, застрахователни и пенсионноосигурителни компании – правят във връзка с провеждания преглед на качеството на активите. Трябва да се знае, че той също е форма на одиторска проверка, но по много по-строги стандарти от обичайните, по които се правят текущите одити. По този повод големите одиторски компании – "Делойт България", "ПрайсУотърхаус Купърс", "Кей Пи Ем Джи България" "Ърнст енд Янг" и "АФА България", са изпратили до Народното събрание писмо, в което обръщат внимание на някои детайли в закона, които биха донесли допълнителни разходи на дружествата, когато ползват одитни услуги.
На първо място се обръща внимание на изискването в проектозакона една компания да не може да одитира дадено дружество повече от седем години. Одиторите предлагат този срок да е десет години – така, както е предвиден в европейската директива. Мотивите им са, че всяка промяна на одитора е свързана с трудности и допълнителни разходи за проверяваната компания. Що се отнася до контрола върху дейността му, за това си има съответните органи – Комисията за надзор и ИДЕС. Те имат съответните широки правомощия периодично да оценяват работата на одиторските компании и да ги санкционират при констатирани нарушения. В този ред на мисли може би законодателите трябва да помислят за увеличаване на експертния и административния капацитет на Комисията за надзор, за да може тя да прави по-чести и по-всеобхватни проверки на подопучните й одитори.
Недоумение сред одиторските компании буди и друго изискване в проектозакона. То е свързано с въвеждане на правилото банки, застрахователни и пенсионноосигурителни компании да бъдат подлагани на съвместен одит от двама одитори. Професионалистите са недоволни, че това би увеличило разходите на одитираните компании – според експертни оценки с 25-30 процента. С което особено по-малките от тях трудно ще се справят. Освен това, според самите одитори, съвместните проверки не гарантират по-високо качество и сигурност на резултатите. Ние бихме добавили и един въпрос: какво става, ако има разминаване в констатациите на двамата проверяващи одитори за стойността на един кредитен портфейл или на един портфейл от ценни книжа? Как това ще бъде отразено с одитирания баланс и отчет за приходите и разходите? И кой ще прецени чия оценка е правилната? Ами репутацонният риск за компанията, при чиято проверка констатациите на одиторите се разминават?! Него кой ще го покрие? Защото заверените баланси и отчети и одиторските мнения към тях са публични. Или поне би трябвало да бъдат. Всички тези детайли трябва да бъдат внимателно обсъдени и изчистени при дебатите по закона, за да не стане, както често се случва, че приетият нов нормативен акт е толкова повреден, че вместо да подобри одита, ще създаде усложнения.
ТПС Шефовете на одиторските компании имат забележки по новия проектозакон за независимия финансов одит.
