В редакцията на в. “БАНКЕРЪ” зачестиха сигналите, че при подписване на лизингови и договори за кредит клиентите не само се задължават да правят застраховки в точно определено дружество, но и съзнателно се правят пропуски в техен ущърб.
Какво се случва?
Защо лизинг или банков кредит вече са опасни откъм застраховките?
Просто в суматохата около подписването, след като бъдещите длъжници са довлекли тонове хартия и са изразходвали десетки часове, в миг на невнимание или на нетърпение им набутват застраховател, с когото банката или лизингодателят имат договор или са от една финансова група. Договорите се подписват механично и чак когато настъпи застрахователно събитие, хората остават разочаровани – щетата не е покрита. От една страна, коментарът може да бъде: “Сами очи гледали – сами плакали.” Но ако се вникне в същината на проблема, ще видим, че има моменти на подвеждане.
Въпреки изричната забрана с влезлия в сила от началото на тази година Кодекс за застраховането потребителите на застрахователни услуги да бъдат принуждавани да ползват услугите на определен застраховател или посредник тези практики все още са факт. Не са редки случаите, в които при покупка на строителна или земеделска техника, товарни или леки автомобили на лизинг застраховките “Каско” и “Гражданска отговорност” на автомобилистите се сключват при избран от лизингодателя застраховател, а в повечето случаи и чрез избран застрахователен посредник.
Единствената разлика отпреди е
че сега това става с предварително писмено съгласие от страна на лизингополучателя относно условията на застрахователния договор, за да се спазят разпоредбите на кодекса. Съгласно чл.384, ал.1 от Кодекса за застраховането е необходимо клиентите по договори за финансов лизинг да предоставят на лизингодателя предварително писмено съгласие по условията на застрахователните договори относно лизинговото имущество както при първоначалното им сключване, така и при всяко последващо подновяване. Предлаганите варианти на съгласие са няколко декларации-съгласие, нотариално заверено пълномощно, с което клиентът упълномощава дружеството за срока на договора за лизинг или за определен по-кратък срок да сключва застрахователните договори и да изразява съгласие по условията им, и договор за поръчка.
“Не стига, че ни задължават да сключим застраховките си при определен застраховател срещу немалка сума, ами на всичко отгоре при щета не можем да получим дължимото ни обезщетение”, споделя недоволен лизингополучател. В неговия случай се оказва, че при сключване на “Каско” полицата поради незнание, пропуск или грешка на застрахователния посредник в покритието не са включени щети по време на работа. При изкопни дейности, поради хлъзгава почва, багерът поднася и се уврежда една от вратите. Налага се подмяната й с нова, но поради липсата на покрит риск по полицата щетата, която е в размер над 4500 лв., остава за сметка на лизингополучателя.
Новост е и опцията да се предлага сключването на дългосрочни полици “Каско” и “Гражданска отговорност” до изтичане на срока на лизинговия договор.
Не са изключения и случаите, при които тази практика продължава и при отпускането на потребителски и ипотечни кредити. Разбира се, тук забраната елегантно се заобикаля с предоставянето на безплатни застраховки “Живот” и "Имущество", но както всички знаем, безплатен обяд няма. Те са калкулирани в стойността на кредита. Друг вариант са различните програми за застрахователна защита, които се предлагат като допълнителна услуга от банката.
“При нас дойде клиентка, която обясни, че буквално след дни наред ходене до банката и многократни скандали е успяла да си издейства да сключи застраховката на имота си при избран от нея застраховател”, разказва застрахователен посредник. “От банката й бяха разпечатали покритите рискове, а те бяха едно към едно клаузите по конкретен продукт на конкретен застраховател, изискваше се нейната полица да покрива същите рискове. Когато попитахме защо е тази разлика, от застрахователя ни обясниха, че при груповата застраховка се взема усредненият риск, тъй като в съвкупността има хора на различна възраст, а в нашия случай е взет индивидуалният риск – нашата клиентка беше на 49 години. Наложи се да се включи в груповата полица. В този случай успяхме да предложим, след съгласуване и изрично одобрение от банката, друг продукт на друг застраховател при значително по-изгодни от оферираните от банката условия. Но сме имали и случаи, в които не сме успявали въпреки огромното си желание.”
В този случай е ставало дума за застраховка “Живот” на кредитополучателя.
Промяната, свързана с доброволността в застраховането, с която се забранява принуждаване на потребител на застрахователни услуги да ползва определен застраховател или посредник, се наложи заради зачестилите случаи, при които предприятия от финансовия сектор, които са части от финансова група (например кредитна институция, застраховател и застрахователен посредник), по договорен път да отнемат правото на свободен избор на потребителите на финансова услуга. Често срещана практика е при даване на кредит банката да поставя условие за сключване на застраховка като форма на обезпечение на заема, като определя и застрахователя, с който да се сключи застраховката, и посредника, чрез който да стане това. Не беше рядкост в такива отношения единственият надлежно защитен интерес да е този на финансовите институции, докато на потребителя се вменява задължение да плати застрахователна премия с калкулирано в нея комисионно възнаграждение.
И ако банките в преобладаващата си част са качили на интернет страниците си общите условия по застраховките, то при лизинговите компании нещата не са толкова изрядни. Наша справка показа, че не само че не са качени общите условия, но на един конкретен сайт все още стои изрично записано, че всички застраховки се сключват при избран от лизингодателя застраховател.
Доскоро, преди влизането в сила на Кодекса за застраховането от 1 януари 2016 г., не бяха рядкост случаите, при които наличието на застраховка, която покрива задълженията на кредитополучателя при евентуалната му смърт, да се крие от неговите роднини и те да бъдат принуждавани да изплатят заема. В тези случаи обикновено банката сама сключваше рискова застраховка “Живот” с кредитополучателя, като калкулираше премията в заема.
Ако все пак някой от тях се сетеше да попита дали кредитополучателят не е имал застраховка, банката отново не предоставяше тази информация, позовавайки се на банковата тайна.
С новите текстове на Кодекса за застраховането това се промени. Въведе се изискване при смърт на клиента финансовата институция да се обърне първо към застрахователя, който да си изпълни задълженията по застраховката, и ако получи мотивиран отказ от него, чак тогава да се обръща към наследниците на длъжника. Кредиторът също така е задължен да предостави на длъжника предварително цялата информация във връзка със сключването и изпълнението на застрахователния договор, вкл. и общи условия, срок на застраховката и застрахователна сума. Въвежда се и изискването в срок до 15-о число на месеца, следващ месеца на сключване на договора, банката да предостави на клиента сертификат, съдържащ информация за застрахователя, предмета на застраховката, застрахователната сума, срока на застраховката и лицата, които имат право да получат застрахователното обезщетение или застрахователната сума.
Друга положителна новост е регламентирането на правата на лизингополучателите по имуществените застраховки. При сключването такава (например за автомобил) лизингодателят вече ще бъде длъжен да получи изрично писмено съгласие от клиента си с условията на застрахователния договор. Освен това новият закон предвижда при частични щети обезщетението вече да се изплаща на лизингополучателя, а не на лизингодателя, както беше досега. При тотална щета или кражба на лизинговия обект обаче се запазва правото на клиента да получи обезщетението.