"Българското законодателство не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка, на забраната за парично финансиране и правна интеграция в евросистемата. България е държава членка на ЕС с дерогация и следователно трябва да спазва всички изисквания за привеждането на законодателството си в съответствие изискванията на Договора за ЕС", пише в Конвергентния доклад на ЕЦБ за 2016-а, който бе огласен преди десетина дни. Точно тази част – за правните съответствия и несъответствия на българското законодателство, регулиращо дейността на БНБ, трябва да бъде прочетена много внимателно от българските държавници и политици. За да престанат да вършат глупости, когато променят местните закони, или взимат решения, свързани с БНБ. Защото дори всички икономически показатели на страната ни да са наред, ако съществува макар и едно правно несъответствие, особено в частта, засягаща независимостта на Централната банка, ще гледаме двегодишния механизъм за въвеждане на еврото и влизането в еврозоната през крив макарон. И за това няма да са ни виновни двойните стандарти на политиците в Брюксел и на банкерите във Франкфурт, където е централата на ЕЦБ, а дебелоочието и правното безпросветие на българските държавници.
Институционална независимост
Този раздел в доклада на ЕЦБ засяга въпроса доколко националните законодателства гарантират, че централните банки и техните ръководства не могат да бъдат подлагани на натиск, когато вземат решения, нито от другите органи на власт в съответната държава – съдебна, изпълнителна и законодателна, нито от институциите на Европейския съюз. В устава на ЕЦБ (чл.7) буквално се казва следното: "При упражняване на правомощията и изпълнението на задачите и задълженията, възложени им в съответствие с договорите и настоящия устав, нито ЕЦБ, нито национална централна банка, нито някой от членовете на техните органи за вземане на решения имат право да искат или да приемат указания от институциите, органите, службите или агенциите на съюза, от някое правителство на държава членка или от някой друг орган".
Но в доклада на ЕЦБ специално се посочва, че що се отнася за Българската народна банка, изискването за институционална независимост е спазено само по отношение на националните органи за управление – изпълнителна власт и други от този ред. Изрично обаче се подчертава, че за да бъдат изпълнени всички критерии за институционална независимост, в Закона за БНБ трябва да бъде включен текст, който забранява на централната ни банка да иска и да приема указания от институциите, службите и агенциите на ЕС.
Не е проблем това изискване да бъде записано. Но веднага идва друг въпрос: може ли Европейската комисия опосредствано да влияе върху българските политици за промяна на законодателството, засягащо Централната банка? Като примерно им вмени определени задължения от рода на това – законово да задължат БНБ да провежда в определени срокове преглед на качеството на активите на банките? Независимо че няма изрична писмена санкция на ЕЦБ? Такива разпоредби в българското законодателство, произтичащи от препоръки в доклади на Европейската комисия, а не на ЕЦБ не са ли намеса от страна на европейски институции в работата на БНБ?
Ако подобни актове не са нарушение на правилата за институционална независимост на централната ни банка, те не следва ли да се опишат като изключения в Закона за БНБ? Този въпрос може да се стори прекалено теоретичен на много хора, но е хубаво българските политици да получат изричната позиция на ЕЦБ по него, за да не се стигне след време до ситуация, в която сме изпълнили всички критерии и сме изчистили всички дисбаланси, но поради някакви правни несъответствия отново да не ни допуснат до влизане в двегодишния механизъм за въвеждане на еврото.
Независимостта на паричната политика
е също аспект на т. нар. правни несъответствия. Тук обаче по наше скромно мнение ЕЦБ се е престарала в доклада си. Обвиняват ни, че в националното законодателство – в случая в Закона за БНБ, не са посочени изрично правомощията на ЕЦБ в областта на паричната политика, валутния курс, платежните системи и купища други сфери, с които се занимават националните централни банки, които не влизат в състава на еврозоната. Ами да ни включат в европейския механизъм за въвеждане на еврото и всички тези правомощия на ЕЦБ ще бъдат записани в Закона за БНБ. Ако пък наистина проблемът с тези законови текстове е толкова голям – българските законодатели могат да допълнят Закона за БНБ в отделните му части, засягащи надзора, паричната политика, платежните системи, статистиката и достъпа до информация с текстове, които да постановят, че след влизането на България в еврозоната БНБ започва да изпълнява всички изброени дотук функции съгласно нормативните правила и изисквания на Европейската централна банка. Конкретните текстове са обект на правна формулировка и нищо друго. Иначе преди влизането ни еврозоната ще изпълняваме разпоредбите и изискванията, а нямаме достъп до ползите, които следват от такова "послушание" и коректност.
Персоналната независимост
– и в тази област ЕЦБ изрежда в доклада си много забележки по отношение на Закона за БНБ.
В Конвергентния доклад пише: "Съгласно чл.14.2 от Устава на ЕЦБ устройствените закони на националните централни банки следва по-конкретно да предвиждат най-малко петгодишен мандат за управител на централна банка. Същата разпоредба предотвратява произволно освобождаване на управителите, като предвижда, че те могат да бъдат освобождавани от длъжност само в случай, че вече не отговарят на условията за изпълнение на задълженията си или ако са признати за виновни за съществено нарушение на служебните си задължения, като е предвидена възможност решението за освобождаване да бъде отнесено за разглеждане пред Съда на Европейския съюз". Наред с това в доклада на ЕЦБ изрично се уточнява, че "устройствените закони на националните централни банки следва да гарантират, че управителите не могат да бъдат освобождавани от длъжност на други основания, освен посочените в чл.14.2 от устава.
Това изискване има за цел да попречи на органите на властта, участващи в назначаването на управителя – особено на правителството или парламента, по своя преценка да освобождават управител. След като бъдат избрани или назначени, управителите не могат да бъдат освобождавани при условия, различни от залегналите в чл.14.2 от устава. Дори ако все още не са пристъпили към изпълнение на задълженията си. Членовете на органите за вземане на решения на националните централни банки трябва да имат право да обжалват всяко решение за освобождаването си пред независим общ съд с цел да бъдат ограничени възможностите за политически мотивирана преценка на основанията за тяхното освобождаване". Тук България може да бъде обвинена в
два, дори в три рецидива на несъответствие
Първият е от лятото на 2009-а, когато преди изборите доминираното от тройната коалиция Народно събрание преизбра за управител Иван Искров и по негово предложение утвърди за подуправител и началник на управление "Емисионно" Николай Неновски. Тогавашната опозиция в лицето на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов протестира бурно, че точно преди изборите управляващите ги поставят пред свършен факт. След като ГЕРБ спечели изборите, Иван Искров поиска ново гласуване за собствената си кандидатура, но за подуправител вече предложи не близкия до Сергей Станишев Николай Неновски, а Калин Христов. И двете кандидатури бяха одобрени от новото управляващо мнозинство начело с ГЕРБ. Но цялата тази история попада в хипотезата на европейския норматив, който коментираме: "След като бъдат избрани или назначени, управителите не могат да бъдат освобождавани при условия, различни от залегналите в чл.14.2 от устава, дори ако не са пристъпили към изпълнение на задълженията си", описана в Конвергентния доклад на ЕЦБ за България.
За да няма неясноти какво точно казва в случая чл.14.2 от устава на ЕЦБ – ще го цитираме: "Управителят може да бъде освобождаван от длъжност само ако той повече не отговаря на изискванията, които са необходими за изпълнението на неговите задължения или ако е виновен за извършено сериозно нарушение. Решението по този въпрос може да бъде отнесено до съда от засегнатия управител или от управителния съвет на основание нарушение на договорите или на правна норма за тяхното прилагане". Между другото в Конвергентния доклад на ЕЦБ за 2016-а е посочено, че в Закона за БНБ присъстват и допълнителни условия за предсрочно освобождаване на управителя и подуправителите на БНБ, които не съответстват на чл.14.2 от устава и те трябва да бъдат отстранени. Но европейските експерти не уточняват кои са тези допълнителни условия, които създават проблеми.
Засега е известно, че в Закона за БНБ няма предвидена възможност
подуправителите да обжалват предсрочното си освобождаване
Такава съществува само за управителя на Централната банка. А както е посочено в Конвергентния доклад, подуправителите също трябва да имат такова право. И тук се сещаме за един пример на несъответствие – през 2015-а Народното събрание освободи предсрочно подуправителя, отговарящ за "Банков надзор" Цветан Гунев, срещу когото по това време бе предявено обвинение от прокуратурата за случая "КТБ". С повдигнати обвинения, но не и обявен за виновен – изискванията на чл.14.2 от устава на ЕЦБ са че освобождаването може да става само при доказана виновност. Подобни примери са показателни за необходимостта да има такова изискване: – две години след появата на тези обвинения прокуратурата все още не ги е внесла в съда. Единствено той може да реши дали Гунев е виновен, или не. В този смисъл освобождаването му от длъжност, което направи Народното събрание, според юристите е нарушение на принципите за персонална независимост на членовете на ръководните органи на БНБ. Не трябва да се забравя, че Гунев бе освободен, преди да изтече предвиденият в Закона за БНБ шестмесечен срок, през който той не може да изпълнява своите задължения. И на всичко отгоре в случая не бе предвидена правна възможност да се обжалва освобождаването. Това също нарушава персоналната независимост.
Народните представители следва да обърнат внимание на още един детайл. В критериите на ЕЦБ за независимост влиза и начинът за определяне на
възнагражденията на членовете на управителните органи на централните банки
В Конвергентния доклад за 2016-а дословно пише: "Член 130 от Договора забранява национални правителства и органи да въздействат върху членовете на органите за вземане на решения на националните централни банки при изпълнението на техните задачи. По-конкретно държавите членки не трябва да се опитват да въздействат върху членове на органите за вземане на решения на националните централни банки чрез промяна на националното законодателство, засягаща тяхното възнаграждение, каквато по принцип трябва да се прилага само за бъдещи назначения". Този текст от доклада напомня на българския читател постоянните разправии в парламента около заплатите на управителя и подуправителите на БНБ.
