Губим ли свободата си, ако предоставеният за обществено обсъждане проектозакон за противодействие на тероризма бъде приет и текстовете му влязат в сила? Това е основният въпрос, който остава на дневен ред след публикуването на проекта. Реакциите са противоположни – от одобрение до критика на текстовете заради заложеното в тях ограничаване на гражданските ни права. Експертите по национална сигурност и професионалистите от сектора посрещат проекта с разбиране и одобрение. Логично правозащитните неправителствени организации скочиха срещу него и продължават да негодуват.
Всъщност факт е, че законът е сравнително кратичък, но описва детайлно кои органи ще го прилагат и какви са функциите им. Съмнение и недоволство обаче пораждат преходните и заключителните разпоредби на проекта, които водят до промени в някои регламенти за деликатни дейности, каквато например е прилагането на специални разузнавателни средства. А точно в тази област имаше поредица от скандали, които изправиха обществото ни на нокти заради очевидната злоупотреба със СРС-та.
Проектът обаче е пощадил изострената обществена чувствителност по отношение на тези средства. В него се говори за превантивни мерки, но никъде не се споменава СРС освен в преходните и заключителните му разпоредби. Такива мерки се предприемат, когато са налице данни, от които може да се направи обосновано предположение, че дадено лице е свързано с терористична дейност, сочи чл.16. Проблемът в този текст е т.нар. "обосновано предположение" – на какво основание, кой и как ще го формулира? Ако експертите, които ще го правят, са на нивото на онези полицаи от РПУ-Несебър, които не успяха да предвидят развоя на конфликта между Божо Оксижена и Митьо Очите в "Слънчев бряг", значи ни е спукана работата.
Като прескочим този "дребен" проблем, всеки заподозрян в тероризъм се изправя пред набор от десетина мерки, с които се ограничават правата му: забрана за промяна на местоживеенето без разрешение; забрана за напускане на страната без разрешение; забрана за посещаване на определени места, райони и обекти; забрана за напускане на определено населено място без разрешение; забрана за осъществяване на контакт с определени лица; подписка в МВР; отнемане на личните му документи и забрана за издаване на нови. За да е пълен наборът, ограничението навлиза и във виртуалната реалност, като на заподозрения му се забранява достъпът до интернет. А ако има повече от един телефонен номер, ще му се наложи да ползва само един.
Проектът предвижда тези мерки да предприема шефът на спецсъда или негов заместник – след мотивирано искане от вътрешния министър или от председателя на ДАНС. Искането трябва да съдържа данните за лицето, спрямо което ще се прилага мярката, както и пълно, изчерпателно изложение на фактите и обстоятелствата, даващи основания да се предполага, че лицето е свързано с терористична дейност. Този текст донякъде тушира съмненията, че обоснованото предположение може да бъде изсмукано от пръстите, още повече след като изрично се посочва, че този, който иска налагането на превантивни мерки, трябва да представи доказателства в подкрепа на искането си. Срокът за прилагането им е шест месеца, но при необходимост може да бъде продължен с още три месеца, но не повече.
Най-голямо притеснение предизвикват текстовете от преходните и заключителни разпоредби, регламентиращи промени в Закона за специалните разузнавателни средства, Закона за ДАНС и нормативната база за МВР. Според тях правомощията на службите се разширяват. На ДАНС се вменява и правото да иска прилагане на СРС с мотив "борба с тероризма". Достатъчно е да се посочат фактите и обстоятелствата, които дават основание да се предполага, че се подготвя, извършва или е извършено тежко умишлено престъпление по текстовете от НК, свързани с престъпления срещу националната сигурност. СРС-та срещу тероризъм могат да искат само главният прокурор, председателите на ДАНС, Държавна агенция разузнаване, "Военна информация" и главният секретар на МВР, сочи проектът.
Променят се и сроковете за прилагане на спецсредства в случаи на терористична дейност – те вече могат да достигнат до три години, щом става дума за защита на националната сигурност. Неизвестно защо обаче авторите на проекта са допуснали в такива случаи разследване разследващите да не представят пред съда доказателства, събрани чрез прилагане на СРС-та. Те на езика на спецслужбите се наричат "веществени доказателствени средства" (ВДС) и са задължителен атрибут в съдебното дирене. В проекта се предлага в чл.4 от Закона за СРС да се впише нова ал.2, която сочи, че не е необходимо да се правят ВДС-та. Ще рече – регламентира тяхното използване само в рамките на оперативната работа, която по традиция се изплъзва от каквато и да е форма на обществен контрол. Унищожаването на информацията, придобита от СРС в рамките на разследването, също няма как да бъде подложено на контрол. Ето защо правозащитните организации виждат в този текст възможност за злоупотреба и за нерегламентирано използване на деликатна информация.
Проектозаконът за противодействие на тероризма очевидно ще продължи да предизвиква противоречиви коментари. Но в днешно време, когато се активизира терористичната дейност по света, такъв регламент е повече от необходим. Въпросът е доколко в името на сигурността гражданското общество у нас е узряло да приеме известно ограничаване на правата ни.
Далеч по-травмиращ обаче е размисълът за състоянието на службите, на които бихме доверили изпълнението на закона. Защото в желанието да си надават ушенца, по повод и без повод, често са забравяли за елементарната хигиена. Резултатът винаги е бил абцес…
КАРЕ
Поддръжници и опоненти
Димо Гяуров, бивш директор на Националната разузнавателна служба:
"Доста приятно изненадан съм от този законопроект. Става дума за извънредно законодателство, а тогава е необходимо много ясно и подробно да бъдат разписани всички процедури, за да могат да се избегнат злоупотреби. Нужен е и сериозен контрол.
Законопроектът обаче има и доста недостатъци. Би могло да се прави опит за трупане на повече права за МВР и ДАНС. Там има няколко доста опасни текста, един от които е свързан с подслушването.
Най-опасният текст е, че, за разлика от сегашния режим, се предоставя възможността на ДАНС да подслушва, без да бъдат изготвени доказателствени средства. Няма да са налице официални данни, събрани от подслушването, а именно това бе разковничето за предотвратяването на злоупотреба."
Проф.Николай Радулов, експерт по сигурността и бивш главен секретар на МВР:
"Не може да е противодействие на тероризма, ако заподозреш някой в извършване или подготовка на терористична дейност и го предупреждаваш с протоколи, забраняваш му да излиза, забраняваш му да използва интернет, да използва телефони. Всяка забрана на лице, което се занимава с престъпна дейност, го сигнализира. Хората очевидно са загубили доверие и във всеки такъв закон търсят подводни камъни, които ще ограничат техните права. Но не е точно така с този закон. Има много повече закони, които по същността си дават много повече права на службите и нарушават много повече правата на гражданите."
Адвокат Михаил Екимджиев:
"В случая е страшно раздута и дебалансирана частта от закона, визираща т. нар. превантивни мерки. Там спекулацията и абстрактният страх от тероризма в глобален мащаб служат като оправдание за драстично нарушение и отнемане на конституционни права. Законопроектът не предвижда никакво обезщетение за моралните вреди за хора, които са били нарочени за терористи. Били са арестувани, принудително заселени. Освен това този законопроект предвижда възможност за прекратяване на търговски дружества по подозрение, че те са свързани с терористична дейност. Ако ние като общества се съгласим да изтъргуваме нашата свобода с обещаваната в кавички сигурност от МВР и ДАНС, рискуваме да загубим и двете."
Минчо Спасов, юрист, бивш шеф на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред:
Проектът на Закон за противодействие на тероризма обслужва две основни цели – пиар акция и даване на още допълнителни правомощия на правоохранителните органи за влияние върху гражданите, като на практика им "развързва ръцете". Може би има и трета причина, която мога да илюстрирам с поговорката "Видяла жабата, че подковават коня – и тя вдигнала крак."
Политическа партия "Зелените":
"Присъединяваме се към оценките за законопроекта като сериозна опасност за демокрацията и човешките права в България. И настояваме не само той да не бъде приеман в този му вид, но също и че специален антитерористичен закон при сега съществуващата нормативна рамка и общественополитическата ситуация у нас не би бил нищо повече от инструмент за разправа на властта с политическите ѝ противници и недоволните граждани…Смятаме, че в българското законодателство в настоящия му вид са предвидени достатъчно адекватни мерки за борба с тероризма."
