Убийството на британската депутатка от Лейбъристката партия Джо Кокс от мъж, крещящ "Британия над всичко!", вероятно ще нанесе удар по кампанията за излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз. "Британия над всичко" е наименованието и на една от националистическите партии във Великобритания, които се противопоставят на членството в общността, но от ръководството й побързаха да обявят, че нямат нищо общо с извършителя на убийството. Кокс пък бе сред най-активните застъпници за оставането на страната в съюза. Това кара редица анализатори на Острова да смятат, че атаката срещу нея неминуемо ще окаже влияние върху нагласите преди вота.
"Убийството може да промени психологическата нагласа на кампанията. Проевропейски настроените могат да се окажат облагодетелствани от трагичното събитие и то да увеличи шансовете им", коментира директорът на Института за световни финанси от Нов Южен Уелс Фариборз Моширян.
Финансовите пазари, изглежда, също се повлияха. Паундът се вдигна с половин процент и се търгуваше за 1.4273 долара сутринта след убийството, като в предишните дни бе достигнал двумесечно дъно от 1.4013 долара. Това се дължи на усещането за увеличаване на вероятността от вот за "оставане", отбеляза водещият анализатор на "Дойче Банк" Алан Ръскин.
Междувременно "Файненшъл таймс" публикува пространен анализ на правните последици от евентуалното гласуване за "Брексит". Акцентът, върху който се спира вестникът, е, че референдумът няма задължителен характер и следователно излизането на Великобритания от ЕС е политически, а не правен въпрос. Правителството би могло да игнорира резултата, до го омаловажи (например поради недостатъчна избирателна активност) или да обяви, че парламентът трябва да има последната дума.
Прагът, след който "Брексит" става правен въпрос, е задействането на чл.50 от Лисабонския договор. От този момент започва необратимият процес на изключването от общността на задействалата го държава, който трябва да приключи в рамките на две години. "Файненшъл таймс" обръща специално внимание на точка 1 от чл.50, според която "страните членки могат да решат да напуснат съюза в съответствие със своите конституционни изисквания". За различните членки това означава различни неща, но във Великобритания, където референдумът няма правнообвързващ характер, последната дума по въпроса за "Брексит" може да има само парламентът. Което повдига друг въпрос – при положение че повечето представители в Камарата на общините са против излизането от ЕС, какво би могло да ги накара да потъпчат суверенитета на парламента?
Още по темата – на стр.15 и 36
