Ако приходите бяха толкова големи и контрабандата преборена, нямаше да има нужда от поемането на огромни дългове.
Излиза, че фискалният резерв е на критичния минимум.
Нашите хора са мъдри и знаят, че силната мажоритарна кандидатура, каквато е тази за президент, е необходимо да бъде широко подкрепена.
Г-н Търновалийски, навлиза ли България в дългова спирала след взетия нов заем от 1.2 млрд. лева?
– Още миналата година, когато бяха гласувани 16-те милиарда, категорично заявихме и предупредихме, че България влиза в дългова спирала. И проблемът не е толкова в това, че се поемат големи дългове, а че ефективността от тях няма да доведе до растеж в икономиката. Ако заемите, които държавата поема, се влагат в икономиката, то те ще донесат приходи в бюджета и няма да има опасност в 2022-2023 г., когато дойдат големите плащания по тези дългове, хазната да се окаже без приходи. Категорично заявяваме, че ако имаме растеж, какъвто е заложеният от 2-3%, той не е достатъчен. На българската икономика е необходим растеж от порядъка на 5-6%, за да могат тези плащания да бъдат покрити. Само лихвите по дълга в следващата година ще бъдат над 1 милиард.
Добре, но защо държавата взима заеми, след като премиерът се хвали, че са преборили контрабандата и влизат милиарди от нея в хазната, има милиарден фискален резерв?
– Ако приходите бяха толкова големи и контрабандата преборена, нямаше да има нужда от поемането на огромни дългове. С новия дълг от 2016 г. България се превръща в страната с най-бързо нарастващия държавен дълг в Европа по оценка на Евростат. Което е опасно.
По отношение на преборената контрабанда – такова нещо няма. Първо, питаме къде са контрабандистите? Осъдени ли са? Второ, нека да погледнем тези 2 милиарда, които се дават като пример за повече приходи. Над милиард са плащания от ЕС, не са в никакъв случай от спряна контрабанда. Наистина има над 800 млн. в повече от данъци. Като махнем осигуровките, остава увеличение в данъчните приходи, което е напълно нормално в една, макар и бавно развиваща се икономика, и един ръст от около 2 процента. Такъв фискален резерв, за какъвто говори премиерът, държавата не е имала. Той твърди, че е 11 млрд., нали така? В тях 5 млрд. са дългове.
Ето, тук можем да попитаме защо през март трябваше да бъде изтеглен дълг от 4 млрд. и тези средства да стоят по сметките, защото, видите ли, в момента се провеждат стрес тестовете на българските банки. И те да бъдат резерв, за да се осигурява евентуална ликвидност на тези банки. В същото време управляващите заявяват, че опасност за банките няма. Защо тогава трябваше да вземем толкова рано този дълг на една немного добра цена, който да стои и да му плащаме лихвите? В крайна сметка стрес тестовете на банките ще приключат през август, решенията ще се взимат най-рано в края на годината. Дори и да се случи това, цяла година ние само ще плащаме лихви. Така че от тези 11 млрд. във фискалния резерв 5 млрд. са дългове. Още 2 милиарда и половина пък са капиталови разходи по бюджета, които трябва да бъдат изпълнени, а до момента не са направени такива. Тези средства трябва да се отделят и да стоят също по сметките. Тогава излиза, че фискалният резерв е на критичния минимум.
Губи ли наистина България от Програмата за развитие на селските райони? Г-жа Нинова влезе в схватка с министъра на земеделието, ГЕРБ пък направо я обвиниха, че лъже.
– Какво каза заместник-министърът на земеделието? Че има 180 млн. изплатени средства, които ще трябва да възстановим на ЕС, тъй като тези разходи не са верифицирани. От 552 млн. евро изплатени през 2016 г. – това е 1.100 млрд. лв., дотук 180 млн. ние трябва да възстановим, защото са платени авансово.
А България има две програми по мерки 311 и 312, където са големите плащания и точно там са големите проблеми с общините. И където се очаква още един сериозен удар и рязане на средства, които държавата е получила и сега ще трябва да възстановява.
Как се получава така, че има пари за луксозни джипове за горските стопанства, а няма пари за укрепване на коритата на реките срещу наводнения например?
– Това е един от големите проблеми в земеделската програма, така ще я нарека, за изминалия програмен период. Тъй като в земеделската програма, за разлика от останалите оперативни програми, няма мониторинг по отношение на ефективността на използване на средства. Те получават едни средства и след това никой не се интересува или поне управляващите органи не се интересуват дали тези изхарчени европейски средства постигат целите, които са заложени в проекта.
По отношение на разходите, които се правят за покупка на тези скандални джипове, аз смятам, че те не бяха по европейска програма. Въпреки това е недопустимо при положение, че нямаме изградена сигурност – ако говорим за горите, по отношение на пожароизвестяване, пътища и т. н. А купуваме скъпи джипове. Но смятам, че това може да бъде коригирано именно с промени в насоките на програмата по отношение на ефективността на усвояваните средства. Не трябва да говорим само за усвоени средства, а за ефекта от тези усвоени средства. Това е важното на програмите. Какъв ефект постигаме от това, че сме изхарчили милиард, два, три, пет? Българският гражданин живее ли по-добре, по-сигурно? Българският бизнес развива ли се? Колко е растежът от това, че в българската икономика са влели N милиарда лева?
Министър Лукарски каза, че има ръст от 23% на чуждестранните инвестиции. Вие къде ги виждате?
– Аз не мога да видя такъв ръст. Това е един от големите проблеми в държавата – че основният и най-важен приоритет за управляващите от ГЕРБ са прословутите магистрали, които трябва да привличат чуждестранни инвестиции. Тук имаме пълен провал, имаме сериозен спад в преките чуждестранни инвестиции и това се отразява на икономиката. Смятам, че това, което е казал министър Лукарски, е доста смело и преувеличено като оценка.
В БСП и парламентарната й група определено се наблюдава повишаване на активността след конгреса. Плаши ли се вече от вас Бойко Борисов? Предупреди бизнеса, че може Румен Гечев да стане финансов министър, пък при него фалираха банки.
– Вижте, тук отново се спекулира с темата кога и как фалират банките. Г-н Бойко Борисов може би е много ангажиран и няма време, но нека да му намерят текстовете от доклада на “Аликс Партнърс” и да му прочетат защо, как и кога се наду балонът КТБ и да си направи съответната оценка и анализ. А да не говори, че КТБ е фалирана от Пламен Орешарски, който няма нищо общо с надуването на този балон. Големият проблем на това управление е, че постоянно връща назад нещата и оправдава своята управленска немощ, както и стряска българските граждани със събития, които са се случили преди 2 или преди 15 години. Това е една много голяма тема, по която не бих говорил, за да не ставам адвокат на г-н Гечев. Мисля, че той обясни много добре в пленарната зала тази тема на народните представители от ГЕРБ, които непрестанно се опитват да се заяждат с него. Но може да обясниш нещо на някой, който може да те разбере. В случая няма чуваемост.
Какво очаквате от вътрешното допитване, което ще провеждате сред структурите на БСП за кандидатурата за президент? Резултатът не е ли предизвестен – те ще искат партийна номинация?
– Не, аз очаквам точно обратното. Нашите хора са мъдри. Те са доста политически подготвени и знаят, че силната мажоритарна кандидатура, каквато е тази за президент, е необходимо да бъде широко подкрепена. И е нормално тази кандидатура да бъде подкрепена от левия спектър и част от центъра. Смятам, че нашите членове ще изберат широка лява коалиция.
В такъв случай можете ли да седнете на една маса с АБВ и други леви партии и да преговаряте?
– Миналата седмица диалогът беше на ниво парламентарни групи между БСП и АБВ. Колегите от АБВ поставиха проблема, че тяхното ръководство е извън парламентарната група, което наистина е така. Има вече договорката и в най-скоро време тази среща БСП – АБВ ще бъде реализирана на ниво партийни ръководства. Ние не бягаме от тази среща. Напротив, тя е просто задължителна.
На ниво парламентарни групи предвиждаме срещи с всички, които са център-ляво. Извън парламента също с леви формации, включително и с Татяна Дончева, и с новата партия на г-н Кадиев, и с нашите партньори от коалицията “БСП лява България”. Те обаче ще бъдат на политическо ниво с партийните ръководства. С “Атака” също се предвижда такава среща. Всъщност с всички, които смятат, че това управление е вредно за държавата и то не бива да продължава.
Но “Атака” вече подаде ръка на Патриотичния фронт, Волен Сидеров и Валери Симеонов дори си проговориха след седем години.
– В това няма нищо лошо. Ние може да не получим подкрепа от тях на президентските избори, но очакваме да получим подкрепа като опозиция в парламента.
А ще разчитате ли на рамо и от ДПС не само в парламента, но и на президентските избори?
– В парламента ясно се виждат позициите на ДПС и много често те гласуват с управляващите. Но при едни президентски избори, ако те нямат собствен кандидат, разбира се, че ще се водят разговори за подкрепа.
Сближаването с ДПС няма ли да ви компрометира? Все пак още е пресен споменът за управлението на кабинета “Орешарски” и най-големия скандал с назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС?
– Вижте, ние говорим за подкрепа на една мажоритарна фигура, за мажоритарен кандидат. Ако ДПС решат, могат да го подкрепят. Ние от това не бягаме и не бива да бягаме, защото избирателите на тази партия са също български граждани. А що се отнася до кабинета “Орешарски” – ние открито и честно се опитахме да управляваме с ДПС, а ГЕРБ управлява вече година и половина с Движението, само че задкулисно.
Визитка
Георги Търновалийски е роден на 24 юли 1963 г. в град Раковски. Завършил е Търговската гимназия, а после – икономика във ВИНС – Варна. Работил е като икономист в КЦМ, а от 1991 г. в данъчната администрация, като през 2006 г. е директор на НАП – Пловдив. От октомври 2010 г. е заместник-кмет на община Пловдив от квотата на БСП, с ресор "Европейски политики и социални дейности". Депутат в 43-ото НС. Женен е и има двама синове.
