За да се установи диалог между Запада и Русия, не е нужно да се разполагат батальони на руската граница. Явно трябва да се вземат други мерки. Анексията на Крим не може да се върне. Западът осъжда и да не признава, но нужно ли е заради това да късаме всички връзки с Москва? , пише коментаторът на германският вестник „Ди Цайт“ Тео Зомер.
Според Зомер, Западът има сериозен „коз“ в ръкава: може да признае Крим за руски, ако Москва „предложи достатъчно в замяна“. Аргументът е, че Кремъл никога няма да се откаже от Крим, дори Западът ще се разшири санкциите за още 50 години. Но сигурността в Европа може да спечели, като се постави основата на дългосрочна политика на баланс.
Въпреки компромисната позиция, коментаторът не застава срещу официалната позиция на ЕС, че Русия е нарушила международното право, но отбеляза, че президентът й, Владимир Путин, се ръководи от исторически факти и стратегическа логика. Той приема Крим за руска територия още от времето на Екатерина Велика, която е станала жертва на "историческа грешка" на съветския лидер Никита Хрушчов.
След анализатора, след анексията на Крим разговорът между НАТО-Русия сякаш прекъсва, а връщането назад е все по-трудно. Основният проблем е, че липсва смела дипломатическа инициатива, която да спре по-нататъшната ескалация на напрежението. За целта е нужно НАТО да мисли не само военно, но и политически и да прецени, какво може да предложи на Путин.
Директорът на московския център „Карнеги“, Дмитрий Тренин, смята, че ако отношенията между Русия и Запада останат същите, Москва вероятно ще задълбочи военното си присъствие в балтийския анклав Калининград. Естония, Латвия, Литва и Полша са в безопасност, въпреки че не се чувстват така. Кремъл няма интерес от конфликт с НАТО, още по-малко в най-крайния му вариант – да нападнат страна от алианса.
НАТО активно подсилва присъствието си по източния фланг, след анексирането на Крим и опасенията на балтийските страни и Полша, че може да ги последва същата съдба. Русия твърди, че „дрънкането на оръжия“ до границите й е заплаха за сигурността й. Вчера президентът Путин заяви в реч пред Държавната дума, че НАТО засилва агресивната си риторика и Русия е принудена да предприема ответни мерки. Според него Западът не желае да се изгради "модерна извънблокова система за колективна сигурност, в която всички са равнопоставени" съвместно с Русия.
В същото време Украйна заяви желание да се включи в мисията на НАТО в Черно море. Украинският министър на отбраната Степан Полторак представи „пътна карта“ на реформите в отбранителния сектор, които трябва да приведат украинската армия към стандартите на Северноатлантическия алианс. В резултат редица страни от блока веднага настояха за отпускането на допълнителна финансова помощ за Киев, както и за всестранна политическа подкрепа за страната.
