Прогнозата на "БАНКЕРЪ", че концесията на столичното летище няма да е лесна, започна да се оправдава. Дни след като бе обявена процедурата, дойде и първата жалба с адресат Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Тя е от кувейтския консорциум MAK/AДMAК (който изгради новата писта) в качеството му на заинтересовано лице, "на което е нанесена или рискува да бъде нанесена вреда…".
За да е ясно за какво точно става дума, е необходимо да върнем лентата малко назад. Заради неуредени финансови отношения с държавния оператор – "Летище София" ЕАД, консорциумът заведе
арбитражно дело в Париж
То бе изгубено окончателно от българската компания през 2012-а и по него тя бе задължена да плати 26.8 млн. щ. долара плюс 7 млн. щ. долара лихви, 390 хил. долара, представляващи частта от депозита за арбитражни разноски, и близо 5 млн. паунда разходи на ищците по делото. Наред с това арбитражът присъди летището да върне незабавно на МАК/АДМАК предоставените две гаранции, издадени от Gulf International Bank B.S.C., всяка за сумата от 5 297 300 щ. долара. Само че, за да може едно чуждестранно арбитражно решение да влезе в сила на територията на България, е необходимо да бъде признато от български съд в триинстанционно производство по т. нар. екзекватура. Две от инстанциите вече са го потвърдили, но "Летище София" обжалва пред Върховния касационен съд, който трябва да се произнесе на 7 ноември тази година.
Струва си да се спомене също така, че интересите на държавното дружество защитава кантората
"Авиора консулт" на Александър Ангелов
за когото банкерът Цветан Василев съобщи, че именно през него Делян Пеевски е поискал да му се прехвърлят безвъзмездно пакетите от акции на БТК, двата мултиплекса, "Дунарит" и "Петрол" и след отказа на банкера е последвало срутването на КТБ. Кантората бе избрана набързо в началото на 2013-а след една съмнителна процедура и резултатите от това са видими.
Какво пише обаче в жалбата, до която "БАНКЕРЪ" успя да се добере. Според МАК/АДМАК решението за откриване на процедурата за предоставяне на концесия е дискриминационно, тъй като възложителят на строителството на новата писта и осъден по арбитражното решение – "Летище София" ЕАД, ще остане без финансови средства заради лишаването му от активи и дейност. "Същевременно при допускане на екзекватурата дължимите суми за изпълненото строителство няма да бъдат платени на жалбоподателите, защото държавата не е поискала това от концесионера още от самото начало на процедурата", изтъкват хората от консорциума.
Те се позовават на чл.45 от проекта на концесионен контракт, където е залегнало, че в срок от максимум 30 дни от датата на влизането му в сила концесионерът встъпва или замества в действащите договори "Летище София" ЕАД. В същото време в документацията за участие е записано, че страна по арбитражното дело е държавното дружество и бъдещият стопанин на летището не се ангажира с плащането на каквито и да било суми, ако бъде допуснато изпълнение на съдебното решение. "Налице е изрично изключване на паричното задължение на "Летище София" от пакета договорни права и задължения, които следва да бъдат прехвърлени на концесионера, без това да се основава на каквито и да е посочени мотиви. Същото представлява явно
дискриминиране на жалбоподателите кредитори
спрямо останалите контрагенти на "Летище София" ЕАД", се казва в жалбата.
Интересно е, че при договора между България, Европейската инвестиционна банка и "Летище София" ЕАД за модернизацията на аеропорта ще се процедира по съвсем друг начин. Там оставащата за изплащане сума e малко над 15.369 млн. лв., разделени на три вноски. Тя ще бъде погасена от държавното дружество, така че към датата на подписване на договора за концесия споразуменията с ЕИБ ще бъдат прекратени. Погасено вече е и задължението на България към Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие. На практика единствено МАК/АДМАК остава във "висящо" положение от всички участвали в реконструкцията на софийския аеропорт.
В цялата тази бъркотия държавата, случайно или не, е заложила
капан за концесионера
Контрактът за изграждане на новата пистова система на летището е действащ, защото по него е заложен десетгодишен гаранционен срок за извършеното строителство, който все още не е изтекъл. Тоест, ако има пукнатини, пропадания или каквито и да било дефекти, МАК/АДМАК е длъжен да ги отстрани. И бъдещият концесионер няма как да не встъпи в този договор, тъй като ще експлоатира новата писта.
"Укривайки от концесионера факта, че ще трябва да встъпи в правоотношения с МАК/АДМАК, концедентът го подвежда, че го облекчава и му дава финансово предимство по някакъв начин. Смятаме, че това застрашава и накърнява обществения интерес, тъй като МАК/АДМАК може да откаже да встъпи в търговски отношения с концесионера, докато той не поеме задължението да плати дълга на "Летище София", предупреждават жалбоподателите.
Те смятат също така, че е налице и
нерегламентирана държавна помощ
защото изградените от арабския консорциум пистови съоръжения са актувани през април тази година, при все че изграждането им не е заплатено и e предмет на висящо производство по екзекватура. Това нарушава както Закона за държавните помощи, така и Договора за функциониране на Европейския съюз. От което следва и претенцията за неоснователно обогатяване на "Летище София", което не е платило изцяло актива на държавата, но тя ще получи концесионно възнаграждение за него, а и на самия концесионер, който пък ще го ползва.
Цитирайки данни от финансовия отчет (показатели за незабавна, обща и бърза ликвидност) на летищния оператор за миналата година, жалбоподателите посочват, че той е в състояние на фактическа неплатежоспособност. Само сумата на краткосрочните му задължения, без в тях да се включват дължимите пари по арбитража, надхвърлят 145.524 млн. лева. И от МАК/АДМАК се опасяват, че след като бъде лишено от активи и дейност, "Летище София" ЕАД няма да може да разплати тези суми и към тях ще се наредят и други кредитори със своите претенции.
В крайна сметка кувейтският консорциум настоява КЗК да отмени решението на Министерския съвет за откриване на концесионната процедура. И да даде задължителни указания на транспортното министерство да включи като условие за предоставяне на концесията пълното заплащане на присъдената от арбитража в Париж сума. Добавено е и искане за налагане на временна мярка "спиране на процедурата". Така топката се оказа в антимонополното ведомство, оглавявано все още от Петко Николов. Дори и в края на мандата си той не изневери на стила си и на 23 юни комисията излезе с решение, с което отхвърля искането за "временно спиране на процедурата", с мотива, че концесията е с голям обществен интерес и при спирането й е възможно да произтекат значително по-големи вреди за засегнатите страни. Предстои обаче решаването на спора по същество, с което вероятно ще се занимае новият състав на КЗК.
