Решението на британците да излязат от Европейския съюз ще доведе до сътресения цялата общност и в частност България. Около такова мнение се обединяват икономисти от Народното събрание, чиито мнения „БАНКЕРЪ“ събра. Можем ли да търсим нещо положително и предвидими ли са последствията коментират Мартин Димитров, Румен Христов и Румен Гечев.
Мартин Димитров, Граждански съвет на РБ: Всяко зло за добро
"Има една хубава българска поговорка: Всяко зло за добро. Ако тази ситуация бъде използвана за начало на необходимите реформи в Европейския съюз, могат да бъдат извлечени положителни резултати.“ Такова е мнението на депутатът от Гражданския съвет на РБ Мартин Димитров, който е и член на икономическата комисия в парламента. По думите му нещата, които трябва да бъдат променени са бюрокрацията, многото пари за неефективни пари за земеделие, пречките пред свободното движение на стоки, хора и капитали, които все са налице.
Той заяви, че не е сигурен, че Великобритания наистина ще напусне ЕС. „Не знам до колко това може да се обуслови от икономическата преценка на нещата. Загубите за Великобритания ще бъдат сериозни. Да загубиш 10% от стойността на националната си валута за една нощ е твърде много“, категоричен е Димитров. И допълни, че за обикновения гражданин на Великобритания това означава, че ще плаща 10 на сто повече, когато планира почивки в ЕС оттук-нататък.
Той смята, че ефектът за ЕС ще бъде по-мек, макар също негативен. „Много важна е сега първата реакция на европейските лидери. Те трябва да излязат с ясен план за действие, включително за реформи“, убеден е избраникът.
Румен Христов, СДС: Последиците могат да се окажат много по-големи
„Още не си даваме ясна сметка какво се случи, но последиците могат да се окажат много по-големи от тези, които в момента предполагаме.“ Такова е мнението на членът на икономическата комисия в НС и депутат от СДС Румен Христов. Той е обезпокоен да не се получи ефектът на доминото и ЕС да успее да съхрани своята цялост. „Макар и без Великобритания сме голям пазар. Свободното движение на стоки, хора и капитали трябва да се запази и в бъдеще. Дезинтеграционните процеси не са нещо добро“, смята той .
По думите на Христов до голяма степен решението на британците показва, че лидерите на ЕС не се справят със задачите си и Съюзът не се управлява така, както очакват гражданите му.
Удар върху икономиката на ЕС и България безспорно ще е голям, смята Христов. Той обясни, че Великобритания е страната, която внася най-голямата вноска в ЕС. Сега тя трябва да бъде компенсирана от останалите страни членки. Освен това ще има намаляване на средствата, които се разпределят между страните бенефициенти по европески програми. А България много разчита на тези средства.
Освен това ще има последици за българите, които работят във Великобритания. Това вероятно ще принуди част от тях да се върнат у нас и това би оказало натиск на пазара ни на труда.
Румен Гечев, БСП: Новините са много лоши
Новините са много лоши. Напускането на Великобритания на ЕС ще има сериозни политически последици и елементи на хаос. Това смята икономистът и депутат от БСП Румен Гечев.
Ефектът върху България бъде значителен, като ще дойде през влиянието върху цялата общност, категоричен е той. „Великобритания дава 15% от БВП на целия Европейски съюз. Очаква се в близките дни около 150 млрд. евро да полетят в обратна посока от европейски банки към Лондон. Това ще доведе до съществени промени в потоците на капитали в търговията, в движението на работна сила, в съвместните изследвания“, обясни той. По думите му никой не се наема в момента да каже какъв ще е размерът на ефекта, но със сигурност ще бъде драматичен.
60% от БВП на България минава през външно-търговския обмен с Европа и това няма как това да не окаже влияние върху страната, обясни Гечев. Освен това в резултат на шока ще намалее търсенето на български стоки в ЕС и стои въпросът къде ще продаваме стоките си.
По тази причина според него България отдавна е трябвало да има план "Б" по отношение на политиката спрямо еврозоната. Той припомни, че икономисти са предупреждавали, че е добре да се интегрираме в ЕС, но е хубаво да наблюдаваме както правят други водещи европейски страни като Германия, Франция, Полша. „Те си интензифицираха връзките с Русия. А ние ги загърбихме. Сега страните, които имат по-добри позиции на руския пазар, по-леко ще преживеят сътресенията“, заяви той.
По думите му България трябва да направи всичко възможно да се включи в опитите на ЕС за неговата стабилизация. Но в същото време много сериозно трябва да се помисли и за компенсиращи механизми. „Аз не виждам други възможни пазари освен Русия, Индия и Китай. Близкият изток е в пълен разпад, Турция е важен икономически партньор на България, но и те се намират в сложна икономическа и политическа обстановка. От Западните Балкани също няма какво да очакваме. Основният удар от шока ще бъде върху главните ни търговски партньори – Германия, Италия, Белгия и Австрия“, разясни той.
Под голям въпрос остава и бъдещето на еврозоната, смята още Гечев. Въпреки че Великобритания не е част от нея, икономиката й е служела като котва за ЕС и стабилността на евровалутата. Социалистът прогнозира и предсрочни избори за европарламент. Според него вината за случващото се носи и от Европейската комисия.
