Личните документи с чип вече ни чакат зад ъгъла, след като в сряда (22 юни) народните представители приеха на първо четене промените в Закона за българските лични документи. Според новите текстове личната карта ще съдържа електронен носител на информация (чип). В него ще са записани данните за документа (видът му, кой го е издал, три имена на притежателя, номер на документа и т.н.), снимка на лицето, удостоверение за електронна идентичност, квалифицирано удостоверение за електронен подпис, други данни, включително и биометрични.
Кабинетът е предложил заявяването на желанието да се ползва електронна идентификация да става по "правилото на изричния отказ" – тоест при подновяване на личните карти или при издаване на нови, те ще бъдат снабдени с чип. Няма да се прави, ако има изричен отказ да има такъв документ за самоличност. В този случай чипът може да бъде прехвърлен на друг носител, включително и на флашка. Предвижда се законът да влезе в сила от 1 януари 2018 г., когато МВР ще има техническа възможност за издаване на лични документи с електронен носител.
Любопитен факт е, че внесеният от правителството законопроект въвежда "електронната идентичност" и в Закона за личните документи. Идентификаторът беше част от промените и в Закона за електронната идентификация, но, както е известно, шефът на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Цветан Цветанов направи всичко по силите си, за да отхвърли проекта на второ четене.
Вторият човек в ГЕРБ настоя да бъдат отхвърлени текстовете в проекта, които трябваше да доведат до подмяна на личните карти, заради влагането на чипове с данни за електронна идентификация. Тогава заместник-председателят на ГЕРБ обясни, че това щяло да доведе до оскъпяване на личните карти и посъветва вносителите на закона за идентификацията да влагат чип в друг вид документ. Освен това Цветанов отправи обвинения за лобизъм в полза на определени фирми и продължи да настоява, че не може с поправки в Закона за електронната идентификация да се променя специален закон – този за българските лични документи.
В края на април тази година Министерският съвет подмина като малка гара шефа на ПГ на ГЕРБ и заместник-председател на партията Цветан Цветанов и въведе електронната идентификация, като промени Закона за българските лични документи. В сряда (22 юни) кабинетът одобри текстове, според които личните карти на българите вече ще могат да съдържат данни и удостоверения за електронна идентичност и квалифициран електронен подпис. Това стана под натиск от хората от Реформаторския блок. Те поискаха ГЕРБ да преосмисли позицията си за въвеждането на електронен чип в личните карти. Мотивът им бе, че отхвърлянето на текстовете ще възпрепятства електронния вот. Българските електронни лични карти са средство, чрез което може да се улесни изборният процес, заявиха реформаторите. И предупредиха, че ако герберите не преосмислят позицията си, ще внесат промени в Закона за българските документи за самоличност, които бързо да позволят издаването на електронни лични карти. Факт е, че предупреждението им бе чуто, и ето че проектът мина в Народното събрание, макар само на първо четене.
Идеята за чипове в картите се върти още от октомври 2015 г., когато кабинетът одобри Закона за електронната идентификация. Управляващите дори запретнаха ръкави да строят фабрика за нови лични карти и да стартират новата Централизирана система за персонализация на български лични документи. По проект тя трябваше да струва близо 600 млн. лв., а МВР обяви обществена поръчка за изпълнението й. Предметът на поръчката включваше доставка на специално оборудване, проектиране и построяване на специална сграда, на инфраструктура, софтуер и други необходими действия, за да се осигури цялостният процес за производство и вграждане на защитни елементи в българските лични документи. В средата на февруари обаче поръчката "изгоря" заедно с още десетина други, спрени от премиера Бойко Борисов. Финансовият министър Владислав Горанов тогава обяви, че аргументът за спирането на поръчките е "да се разсее съмнението за задкулисие и за нещо скрито-покрито". Обаче стана ясно, че всъщност няма пари за грандиозни идеи. Финансист №1 разкри, че правителството възнамерява да поевтини проекта, като преструктурира печатницата на БНБ, от която да се освободят техника и персонал. Замислено бе и ново търговско дружество, първоначално подчинено на финансовото министерство, а след това да бъде прехвърлено към МВР.
Управляващите застанаха зад чипа с идеята, че нововъведенията са необходими, за да може електронната идентификация да се използва от максимално голям брой граждани. Според кабинета по този начин ще се създадат условия значителен брой хора да ползват услугата, което ще има позитивен ефект върху изграждането на електронното управление, за отварянето на институциите към гражданите и за достъпа им до електронни административни услуги.
