В края на юни приключва срокът, в който банките и компаниите, оценяващи активите им (т. нар. доставчици на услуги), трябва да предадат резултатите в Централния офис за управление на проекта. Информацията от т.нар. AQR – преглед на качеството на активите, постъпва в комисията, в която участват представители на банковия надзор на БНБ и на неговия консултант "Делойт Одит". Консултантът пък е натоварен и с функцията да проверява достоверността на постъпващата информация – дали са спазени изискванията и дали при формирането на данните не са допуснати чисто технически грешки. По информация на "БАНКЕРЪ" почти всички кредитни институции, и по-точно наетите от тях да оценяват активите им (т. нар. доставчици на услуги), са успели в срок да изготвят и да предадат данните за корпоративните и жилищните кредити, отпуснати от банките; за стойността на предоставените по тях обезпечения и за размера на заделените по тях провизии.
Банките с големи потребителски портфейли трябва да предадат през последните две седмици на юни данните за т. нар. колективни провизии. Става дума за провизиите по потребителските кредити, заемите по кредитни карти и за тези на малки и средни предприятия, които се оценяват като общ обем, а не на базата на представителни извадки, както е при корпоративните и жилищните заеми.
Проведен е и стрес-тест за отделните банки, който се базира единствено на отчетените от тях финансови резултати за 2015-а. Това упражнение бе предварително обявено от БНБ с изричното уточнение, че данните от този предварителен стрес-тест няма да бъдат публикувани.
След като информацията от прегледа на качеството на активите бъде обработена окончателно в Централния офис за управление на проекта и на тяхна база бъдат преизчислени финансовите резултати на отделните банки за 2015-а, цялата тази информация ще послужи за провеждане на същинския стрес-тест, резултатите от който ще бъдат обявени на 13 август.
Повечето банкови мениджъри не са склонни публично да коментират резултатите, които очакват да получат от прегледа на активите на техните банки. И това абсолютно е разбираемо, тъй като окончателните данни ще са ясни едва след като бъдат обявени от т. нар. Централен офис. От бързата анкета, която вестник "БАНКЕРЪ" проведе през седмицата между мениджърите на десетина банки, стана ясно, че всички са сппазили сроковете за предаване на информацията и нито един от банковите мениджъри не е притеснен от предстоящите резултати.
Главният изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка Васил Христов обърна внимание на факта, че основната работа и отговорността за предаване на документите в срок са на компаниите – доставчици на услуги. "Каквото зависи от нас, ние сме го свършили. Надявам се, че доставчиците на услуги също са спазили определените срокове", поясни Христов.
Главният изпълнителен директор на ОББ Стилиян Вътев заяви, че управляваната от него банка е заложила в бюджета си за 2016-а достатъчно консервативно ниво на провизиите и планира сравнително висок финансов резултат. "В рамките на групата на Национална банка на Гърция преди време ние вече бяхме подлагани на преглед на качеството на активите, така че за нас това не е ново упражнение. Дори смятам, че след като сегашният преглед приключи, ще имаме възможност да разпределим достатъчно голям дивидент", каза Вътев.
В същия дух бе и информацията, която получихме от главния изпълнителен директор на Пощенска банка Петя Димитрова. "Не очаквам изненади за нас от прегледа на качеството на активите. От години сме консервативни по отношение на оценката на риска и провизирането на кредитите. В същото време отчитаме достатъчно високи печалби. Но политиката ни е да ги капитализираме, а не да даваме дивиденти", заяви Димитрова.
Председателят на управителния съвет и главен изпълнителен директор на "Банка ДСК" Виолина Маринова също бе лаконична, но и категорична: "Не очаквам за нас прегледът да донесе някакви изненади. Имаме много високо покритие на активите. Знаете, че получихме разрешение от БНБ да дадем дивидент, като вече разпределихме половината от планираната за това сума, а след приключването на прегледа на качеството на активите ще разпределим и останалата половина", обясни Маринова.
От някои банки като "Societe Generale Експресбанк" въобще отказаха да коментират процеса по прегледа на качеството на активите с мотива, че информацията засяга търговската тайна. Мениджъри на други системнозначими и по-малки банки се ограничиха с думите, че са свършили всичко, което зависи от тях, смятат, че проблеми няма да има, но биха се съгласили да говорят едва след като бъдат готови окончателните резултати от прегледа на активите.
Председателят на надзорния съвет на ИНВЕСТБАНК Петя Славова заяви, че прегледът на качеството на активите е ангажирало значителни човешки и финансови ресурси на кредитната институция. "Хората работят почти денонощно, защото става дума за голяма по обем и много експертна по своята същност работа. Освен това става дума за процес, при който изниква необходимост от доста уточнения. Но успяваме да се вместим в поставените от БНБ срокове", каза Славова.
Председателят на УС и изпълнителен директор на "Търговска банка Д" Анна Аспарухова пък смята, че като цяло банковата система е високо капитализирана, което означава, че прегледът на качеството на активите не би трябвало да донесе неприятни изненади. "Тежката техническа работа за банките свърши. Ние предадохме в срок цялата искана от нас информация. Лично за нашата банка смятам, че изненади няма да има. надявам се, че това ще е така и за всички останали", заяви Аспарухова.
Шефовете на някои банки, които категорично не искат да бъдат цитирани, се оплакаха, че сроковете, в които се провежда прегледът на качеството на активите, са изключително кратки, а критериите, по които се оценяват ипотечните и корпоративните заеми, са прекалено консервативни. Според тях, ако тези изисквания към кредитирането се прилагат и занапред, не може да се очаква никакъв ръст на кредитния портфейл в близките една-две години. Ако пък след прегледа на качеството на активите критериите се върнат към нормалното си равнище, какъв е бил смисълът от самия преглед, задават си въпроса те. И задават още един сериозен: защо трябваше да правят толкова големи разходи за оценката? А някои от мениджърите съвсем угрижено споделят още едно обстоятелство: че ако занапред банките продължат да заделят провизии по консервативните стандарти на прегледа, това неминуемо ще води до по-ниски печалби, а оттам и до по-малки постъпления от данъци за хазната.
