Тридесет и шест от общо 265 общини у нас вече са в процедура за финансово оздравяване. Това е резултатът от приетите преди около месец промени в Закона за публичните финанси, с които се въведоха понятията “дефицит на община” и “държавна помощ за община, застрашена от фалит”.
В кюпа на "общините с финансови затруднения" се озова освен Видин, столица на най-бедната област в Европейския съюз, също така и Несебър – една от най-богатите черноморски общини. Абсолютният първенец всъщност е точно Несебър, която е на минус с рекордните 25 млн. лева.
Сред закъсалите са бастионът на ДПС – Кърджали, вилаетът на братя Галеви – Дупница, Ловеч, Тетевен, Перник, Велинград, Септември, Сливен, Смолян и други по-малко неизрядни.
Още преди приемането на закона стана ясно, че финансовото министерство е набелязало списъка на общините, които ще бъдат спасявани, поради което не бе особено склонно да прибавя нови критерии за разпознаване на закъсалите местни власти, които ще го разширят.
Процедурата изисква общината да предприеме мерки за "стягане на коланите" като например намаляване на задълженията, подобряване на събираемостта на приходите и други. За целта могат да се искат временни безлихвени заеми от финансовия министър, които при добри резултати могат да се "опростят".
“Страховити глупости” нарекоха целия този процес икономисти и финансисти. Някои от тях дори са на мнение, че се правят финансови експерименти, които нямат връзка с реалността.
Потърсихме и становище от единствената представителна организация на местната власт – Националното сдружение на общините в Република България. Емил Савов, заместник изпълнителен директор на НСОРБ, коментира, че
понятие “общински дефицит” не съществува
във финансовия мир. То било измислено, за да се направи по-лесна, но напълно безпочвена оценка на състоянието на местните власти у нас.
Попитахме го какъв би трябвало да е подходът. “Би трябвало да се направи задълбочен анализ за причините, довели до “дупка” във финансите на всяка отделна община, за да се намери индивидуален лек. Лекуването с универсалния антибиотик "безлихвени кредити” няма да доведе до никъде. Парите ще бъдат погълнати, без нищо да се промени. Особено пък ако кметът докаже, че много се е старал, спокойно може да вкара общината си в групата на подобряващите се, за които връщане на кредитите няма да се търси.
Г-н Савов не пожела да коментира дали пък схемата не се прави, за да се осигурят пари за "наши" общини, или пък за такива, които да бъдат превърнати в наши, попадайки във финансовото менгеме. Според нас обаче премиерът Борисов с лекота обсебва и държавната власт, и децентрализираната, за да може да управлява еднолично, така че демагогията на Горановите промени цели точно това. В случая – нещата да се нагаждат единствено по неговата воля.
Колкото до конкретните причини за предфалитното състояние, обясненията са различни.
Сливен е пред фалит
От екипа на кмета обясняват, че става въпрос за заварено положение. Пред спиране били токът, осветлението в града и сметосъбирането. Затова спешно теглят 25 млн. лв. заем. Заради старите дългове обаче работата на детски градини и ясли е под въпрос. "Реално според мен на този етап са застрашени, понеже дължим 1 млн. лв. на фирмите за хранителни продукти за детските градини, които няма как да набавим от собствени приходи на този етап", обяснява Румен Иванов, заместник-кмет на община Сливен.
Враца също има проблеми. За три години дупката в бюджета е станала двойна. А едно от перата, за които все няма пари, са потъналите в дупки улици. По някои от тях е минал водният цикъл с осигурено еврофинансиране, но асфалтирането се бави с години.
Повече разходи, отколкото реално могат да си позволят, правят и големи общини като Смолян, Велинград, Кърджали и други. “Говорим за масов проблем 125 общини имат по-ниска събираемост от средното, т.е. не си събират данъците. И трябва да се търси системно решение, не можем да считаме, че ще се оправи от само себе си”, посочва икономистът Георги Ангелов. За част от общините дупката в бюджета се отваря от лошо планиране на съфинансирането по европроекти или от корекции, т.е. санкции по тях.
Със забавени плащания по оперативна програма околна среда от общината в Несебър обясниха рекордната дупка в бюджета си.
Процедурите са в ход и още през есента хазната може да вземе мерки спрямо потъващите общини. Предварително нищо не е ясно, защото и тези поправки в Закона за публичните финанси минаха, както вече е модерно да се прави, без оценка на въздействието. Не е ясно
какъв ще е ефектът за бюджета
от новата процедура, защото не се знае колко от общините ще поискат заеми, в какъв размер ще са те и каква част от тях ще бъдат опростени.
В листата на общините с финансови затруднения по закон попадат онези местни власти, които отговарят на поне три от общо шест изменения, посочени в закона. Те са плащанията по дълга да надвишават 15% от собствените приходи плюс изравнителната субсидия; задълженията за разходи в края на годината да надвишават 15% от средногодишния размер на разходите за последните четири години; ангажиментите за разходи в края на годината да са над 50% от средногодишния размер на разходите за последните четири години; просрочията да са повече от 5 на сто от отчетените през последната година разходи; общинският бюджет да е бил на дефицит през последните три години; събираемостта на данъка върху имотите и върху автомобилите да е под събираемостта за всички общини.
Разписан е поне технологичният ред за финансово оздравяване. Финансовият министър уведомява кмета на всяка от общините, попаднали в списъка, че тя е във финансови затруднения. След това кметът е длъжен да предложи на общинския съвет да бъде открита процедура за финансово оздравяване. По предложение на кмета и след обществено обсъждане местният парламент одобрява план за финансово оздравяване. Като част от плана общинските съветници могат да възложат на кмета да поиска от МФ временен безлихвен заем. Финансовият министър отпуска заема само ако оздравителният план е съгласуван с него. Ако е налице трайна тенденция за подобряване на финансовото състояние на общината, правителството може да отпусне субсидия, с която заемът от бюджета да се погаси.
В закона е предвидено бюджетът на общините в процедура за финансово оздравяване да се съгласува предварително с министъра на финансите и да се разглежда от общинския съвет заедно със становището на министъра.
Процедура по финансово оздравяване ще могат да стартират общини с риск от наличие на необезпечени задължения, което от своя страна е свързано с увеличение на дефицита по техните бюджети.
Сто петдесет и шест общини, или 59% от всички, са завършили 2015 г. с дефицит, сочи анализ на финансовото министерство. Четиридесет и две общини нарушават правилото поетите ангажименти за разходи към края на годината да не надвишават с повече от 50% средногодишния размер на разходите за последните четири години, сочат данните на МФ към 31 март. Сливен е абсолютен рекордьор по поети ангажименти с 220% превишение, т. е. ангажименти за 154 млн. лв. към 31 март 2016 г., сочат данните на МФ. Тридесет и девет общини пък не спазват условието задълженията за разходи да не надвишават с над 15% средногодишния размер на разходите за последните четири години. Двадесет и седем общини прекрачват фискалните правила за размера на плащанията по общинския дълг и гаранциите за 2015 година. Шейсет и пет общини имат просрочия, надвишаващи 5% от отчетените за последната година разходи. Общинският дълг към края на 2016 г. възлиза на 1.25 млрд. лв., като близо половината от него е на Столичната община, сочи още анализът на МФ.
