Когато политиците застанат под знамената на собствения си и на партиите си интерес, те остават глухи и слепи за всякакви разумни аргументи при вземането на законодателни решения. Този урок сега учат одиторите. И то по трудния начин.
Това стана ясно на проведеното на 23 юни заседание на парламентарната Комисия по бюджет и финанси, на което бе обсъден новият Закон за независимия финансов одит. Вестник "БАНКЕРЪ" вече писа в миналия си брой, че с него се въвеждат много нови и строги изисквания към одиторите. Основна цел на норматива е да се повиши качеството на одитите и на гаранциите, че те са съществена част от системата за поддържане на стабилността на финансовия сектор у нас. Още от самото начало обаче и одиторите, и бизнесът, чиито баланси и отчети те заверяват, направиха съществени възражения срещу някои крайни според тях изисквания. Става дума за заложения в проектозакона максимален срок от седем години, през който една одиторска компания може да заверява и проверява отчетите и балансите на едно дружество. От този ред е и изискването една фирма да бъде одитирана съвместно от две одиторски компании, също – за минималния размер на гаранцията за професионална отговорност, която одиторите плащат. И още куп други неща. Срещу някои от тези записани в проектозакона правила възразиха не само одиторското съсловие, но и браншовите бизнес организации като Българската стопанска камара, Камарата на работодателите и индустриалците в Германия, камарите на българския и чуждестранния бизнес и Асоциацията на банките в България. Те изпратиха в Народното събрание дълги и мотивирани становища.
Важно е да се отбележи обаче, че по някои спорни въпроси одиторите не бяха единни. От което се възползваха депутатите в бюджетната комисия, както и представителите на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. На първо място всички одитори и браншови организации заявиха, че в интерес на бизнеса е да се въведе максималният разрешен от европейското законодателство срок от десет години, през който могат да бъдат заверявани балансите и отчетите на едно дружество. А не както е записано в проектозакона – този максимален срок да е седем години. Освен това бе предложено да се използва възможността, дадена от европейските директиви, да се въведе двегодишен гратисен период, докато влязат в действие новите изисквания към одиторите. Според браншовите организации тези предложения ще намалят разходите на бизнеса за одити и ще облекчат условията за въвеждане на новите правила. Всички тези идеи срещнаха безапелационния отказ на депутатите.
Аргументите на представителите на големите одитни компании срещу съвместните одити пък предизвикаха категоричното недоволство на депутата от ДПС Йордан Цонев, който заяви: "Въобще не ме интересува, че бизнесът щял да плаща повече за одити. По-добре той да плаща, отколкото после държавата да бърка в джоба си надълбоко, защото някой одитор не си гледал добре работата. Ще има съвместни одити, независимо че те могат да струват по-скъпо на фирмите. Това повишава сигурността на направената оценка".
Представителите на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори опитаха да защитят съвместните одити с аргумента, че те успешно се прилагат във Франция вече петдесет години. И никой не обърна внимание на мотивите на бизнеса, а и на част от одиторите, че тази практика е останала само във Франция. А други държави като Дания и Канада са се отказали от нея като неефективна. Да не говорим, че практиката в самата Франция е оборила ефективността от съвместния одит. Защото ако такъв подход е ефективен, какво е разумното обяснение, че въпреки прилагането му в практиката една от най-големите банки на Франция – "Креди Лионе", буквално се сгромоляса и близо четвърт век фреската финансова система се опитваше да преодолее наследените от нея проблеми.
Интересно е, че представителите на ръководството на Института на дипломираните експерт- счетоводители не подкрепиха протестите на бизнеса и на големите одиторски фирми срещу съвместните одити. ИДЕС изрично подчерта, че няма да изрази негативно мнение по този въпрос само заради интереса на т.нар. малки одиторски практики. Става дума за това, че много от малките български одиторски компании се надяват, че съвместните одити ще им дадат възможност да влязат в бизнеса с проверката и заверката на балансите и отчетите на банки, застрахователни дружества и пенсионноосигурителни компании. Той носи най-големите приходи, но е запазена територия за големите международни одиторски дружества. Впрочем тези тънки сметки могат да се окажат без кръчмар, защото точно практиката във Франция е показала, че независимо от въвеждането на правилото за съвместни одити, повечето от 40-те най-големи френски компании са продължили да бъдат одитирани от най-големите международни одиторски фирми. Този факт изрично е изтъкнат в писмените мотиви на Асоциацията на банките в България по въпроса.
Дали заради пасивната си позиция по отношение на съвместните одити или по други причини, ИДЕС пък не получи подкрепата от представителите на големите одиторски дружества за протестите си срещу големия размер на гаранцията за т. нар. професионална отговорност. Минимумът на тази гаранция е 500 хил. лв. за един одитор. Протестите срещу нея накараха депутата от БСП Румен Гечев да заяви, че гаранцията може да изглежда голяма, но годишната застрахователна премия, която трябва да се плаща по нея, е по-малка от 500 лева. Но го репликираха, че всъщност дължимото плащане за сключване на такава гаранция е около 1000 лева. Все пак протестите на хората от бранша потънаха като глас в пустиня. А представителите на големите одиторски компании останаха безмълвни по този въпрос. Но след заседанието на комисията с досада заявиха, че разходите им за гаранции по професионална отговорност са десетки милиони, но те не се оплакват. А в случая малките одиторски компании се пазарят за някакви си 500 хил. лв., а искат да се включат в големия бизнес с одити на банки, застрахователни дружества и пенсионноосигурителни компании.
Така или иначе проектозаконът за независимия финансов одит бе приет на първо четене от парламентарната Комисия по бюджет и финанси и за момента не изглежда, че депутатите са склонни да приемат която и да е от забележките на бизнеса и на одиторите.
