Гласуването не беше трудно да се предвиди, въпреки неглижирането на проблема и букмейкърските прогнози. Затова се питаме изненаданите политически гласове от театрална постановка ли са?
Монархията, приета през 1973 г. в общността, винаги е била с единия крак извън нея. Тя тихо се бунтуваше срещу политическата "диктатура" на германци и французи в съюза и срещу континенталното право, макар и като обща воля на 28 страни. Защото на Острова имат закони, непроменяни от 600 години.
Великобритания никога нямаше да приеме еврото, тъй като банкнотата с кралицата ще изчезне само когато изчезне самата монархия. Колкото и да са представителни функциите й, Елизабет Втора прикани в деня на вота поданиците си: „Назовете ми само три причини, за да останем в ЕС“. Слабо се знае, че през 1993 г. Лондон и Вашингтон бяха ускорили преговорите за търговско споразумение помежду си.
… Още генерал Де Гол предупреждаваше за този таралеж в гащите на европейското единство. Той беше убеден, че Великобритания не трябва да е в европейския проект.
Та, както каза банкерът Левон Хампарцумян, сме свидетели на последната фаза от разпада на Британската империя и първите стъпки към реформиране на удавения в бюрокрация Брюксел.
Сега се отвориха и старите рани. Жителите на Шотландия и Северна Ирландия гласуваха убедително за оставане на Великобритания в ЕС. Това значи, че с референдуми могат да си извоюват правото на самостоятелни държави. За Северна Ирландия това означава открит лист за обединение с Република Ирландия – Ейре, каквито гласове се чуха още в деня след вота.
Референдумът показа посоката, но не посочи пътя. Той няма задължителен характер и британският парламент може да реши да пренебрегне вота на избирателите.
Евентуално споразумение за детайлите по напускането е необходимо да се гласуват с квалифицирано мнозинство от правителствата на 27-те и да се одобрят от Европейския парламент.
Освен това може да се реши, че отделни раздели в споразумението ще трябва да бъдат ратифицирани от националните парламенти, включително и от българското Народно събрание.
Ами ако някои държави или дори само една гласува против, къде отива европейският консенсус?
Резултатът от референдума бе приет с възторг от евроскептиците из целия континент.
Разбира се, официална Европа е разочарована от британската воля. Първите реакции бяха крайно емоционални. Политическата мъдрост се изпари. Надгробни слова и зловещи пророкувания замениха нормалната политическа реч.
„Давам си пълна сметка за политическата драма в момента. Политическите последици от британското решение не може да се предвидят“, заяви председателят на Европейския съвет Доналд Туск.
Германската канцлерка Ангела Меркел се опита да даде кураж, като каза, че Европейският съюз е достатъчно силен, за да намери "правилните отговори" след гласуването на Великобритания за излизане от общността.
Юнкер пък, дали се върна внезапно към старата си любов чашката, но скочи трупешката на Лондон. Та председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер каза: "Всяко забавяне излишно ще удължи несигурността. Готови сме бързо да започнем преговори с Обединеното кралство по условията за неговото оттегляне от Европейския съюз".
В България въпреки журналистическите опити да се създаде паника, политиците ни се въздържаха от крайни оценки.
"Има една хубава българска поговорка: Всяко зло за добро. Ако тази ситуация бъде използвана за начало на необходимите реформи в Европейския съюз, могат да бъдат извлечени положителни резултати.“ Такова е мнението на депутата от Гражданския съвет на РБ Мартин Димитров.
Лидерът на ДСБ Радан Кънев също подчерта че "Брексит" е тежък провал на бюрократичната и партийна система на единна Европа. Но той бе и саркастичен: „Иронично или не, първата представителна демокрация падна първа жертва на крайния и безотговорен популизъм. Ще наблюдаваме гърчовете на брекситърите, които посмъртно не могат да изпълнят кухите си и взаимнопротиворечиви гаранции и обещания“.
Страхът обаче, че излиза една от държавите с най-голяма вноска в бюджета на ЕС и че това ще удари развитието на България, го има. Не е тайна, че нашият растеж през последните години се дължи не на инвестиции, а на европари. Затова членът на икономическата комисия в НС и депутат от СДС Румен Христов смята, че ударът върху икономиката на ЕС и България безспорно ще е голям.
Червеният Румен Гечев, разбира се, използва ситуацията за нагнетяване на русофилство. Добре е да се интегрираме в ЕС, но е хубаво да наблюдаваме както правят други водещи европейски страни като Германия, Франция, Полша. „Те си интензифицираха връзките с Русия, а ние ги загърбихме", заяви той.
Обратното, като реалистично можем да оценим мнението на изпълнителния председател на Българската стопанска камара Божидар Данев. България със своята скромна икономика пряко ще е най-малко засегната, каза той.
Сал един Бойко сред световния политически и бизнес елит остана непоклатим като Буда. "В ЕС ще останем само България, Румъния и Гърция, ако се получи ефектът на доминото."