Втори семинар с международно участие в рамките на две години на тема "лекарската грешка" организираха съвместно Международния съюз на адвокатите, Висшия адвокатски съвет и Софийския адвокатски съвет със съдействието на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Центъра за обучение на адвокати „Кр. Цончев”. Наред с наказателно-правните и гражданско правните аспекти на проблема специално внимание беше отделено този път на застраховката „Професионална отговорност“ за медицинските лица и заведения.
Приветствия към участниците отправиха президентът на Международния съюз на адвокатите Жан-Жак Уетвилер, както и председателите на Върховния касационен съд Лозан Панов, на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов, на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова и на Софийския адвокатски съвет Петър Китанов. Сред лекторите бяха преподаватели, научни работници, съдии, адвокати (включително от Франция), представители на Изпълнителна агенция „Медицински одит” към Министерство на здравеопазването.
От изнесените на семинара данни става ясно, че броят на разкриваните лекарски (медицинските) грешки нараства. Съдилищата отчитат все по-голям брой дела за търсене на наказателна и гражданска отговорност отстрана на увредени пациенти, техни законни представители и наследници. Размерът на присъжданите обезщетения също бележи ръст, но остават огромните разминавания както с претенциите на ищците, така и с международните стандарти. Причина за това са прилаганите доскоро ниски застрахователни лимити и проблемите при доказване на лекарската отговорност в съда.
В резултат средният размер на присъжданите обезщетения за професионалната отговорност на лекарите е далеч по-нисък от този по гражданската отговорност при автомобилистите. Медиците пък не напират да да се подсигуряват с индивидуални застрахователни договори, разчитайки това да прави заведението, в което практикуват. При недостатъчен лимит обаче болницата има правото да предяви т. нар. регресен иск срещу лекаря, за да си възстанови платеното за обезщетяване на пациента.
Френският опит предлага далеч по-силна защита на двете страни при настъпване на застрахователно събитие. Принципът е: ако има лекарска грешка, има виновен и на пострадалия ще бъде платено. Не е задължително да бъде доказана вината на лекаря и дори не е нужно той да е имал виновно поведение. Всички лекари са задължени да сключат застрахователни договори за гражданска отговорност под заплахата от дисциплинарни наказания и лишаване от права. Ако пък застраховател откаже да застрахова лекар, държавата му отправя препоръки чието неизпълнение води до глоби и отнемане на лицензи. А при изчерпване на застрахователния лимит, плаща гаранционният фонд.