Времето си тече, но управляващите все още нямат ясно решение как да изградят лот 3.2 на магистрала "Струма", преминаващ през Кресненското дефиле. Регионалният министър Лиляна Павлова е права, че около въпросния участък има много геополитика, защото е европейски коридор и най-прекият път от пристанището в Солун през България към Румъния, а и към Западна Европа.
"Този транзитен коридор е с национално и международно значение и е един от най-натоварените маршрути в България, който създава поминък и заетост на хората и би било национално предателство да не го довършим. Там трябва да има магистрала, скоростен път или каквото и да е съоръжение, с което да осигурим безопасно преминаване, защото всеки ден си отиват човешки животи", заяви Павлова. По думите й има идеен проект, който максимално използва съществуващия път и е максимално щадящ за околната среда. Той включва тунели, полутунели, виадукти или преминаване на пътя на две нива. Според министъра "това са проектни решения, които се прилагат в цял свят и ще ни струват 350 млн. евро, а не 1 млрд. евро".
Има и още един вариант, за който "БАНКЕРЪ" научи едновременно с държавните институции. Това е предложението на група архитекти от "Нюартдизайн" за прекосяване на целия участък от Благоевград до Сандански. Той предвижда обединяване на изграждането на автомагистралата и жп линията чрез т. нар. следа. Специалистите твърдят, че в подобен ход има логика, тъй като сега Министерството на транспорта разработва проект за рехабилитация на съществуващия железен път. Намеренията са да се изградят нови тунели с дължина 7858 м, 1222 м нови мостове, да се заличат 13 от сегашните тунели с дължина 2970 метра и по обновеното трасе влаковете да развиват скорост от 120 км в час. "От друга страна, МРРБ чрез Агенция "Пътна инфраструктура" и ликвидираната вече компания "Стратегически инфраструктурни проекти" проектират "на парче", лот по лот, в същите долини около река Струма тунели и мостове, дълги и къси, като спагети, оплетени със съществуващите пътища, жп линии и помежду си", изтъкват архитектите. Мнението им е, че "не е нужно да се обединяват МРРБ, МОСВ и транспортното министерство в едно общо ведомство на устойчивото развитие, за да се изготви съвместно задание и проект за съвместяване на железопътния, пътния и велосипеден транспорт в участъка от поречието на Струма и защитените около нея територии – от Благоевград до Сандански". Предложената от тях следа е по-кратка от изготвените проекти за автомагистралата и жп линията. В екологично отношение тя била по-целесъобразна поради възможността да се съберат в една ивица от около 50 метра шумовите и други замърсители. На всичко отгоре съвместното строителство щяло значително да намали капиталовложенията. А колкото до спестените средства от съвместното изграждане на магистрала и жп трасе, те щели да покрият многократно тези, направени за изготвянето на досегашните проекти, както и за новото проектиране.
Именно финансовата страна на новия проект обаче едва ли ще се понрави на управляващите и може да се окаже големият препъникамък. Сметките показват, че за рехабилитацията на линията и изграждането на аутобана ще са необходими общо 2.615 млрд. лв., докато кабинетът разполага с пари само за лот 3 на "Струма". Затова от Министерството на регионалното развитие залагат на идеен проект, който максимално използва сегашния път. "Важно е да имаме две платна в една посока, да нямаме насрещно движение, а дали ще е магистрала или скоростен път е без значение, когато можем да постигнем добра скорост на преминаване и безопасност", смята Лиляна Павлова.
