След повече от десетилетие безхаберно отношение и истинска битка за спасяването на историческото "Летище Божурище" (за тези усилия в. “БАНКЕРЪ” е писал неведнъж) тази седмица бе внесено официалното предложение то да получи статут на културно-историческа ценност. Новината съобщи един от най-активните привърженици на този идея – депутатът от ГЕРБ Красимир Велчев. Предложението е внесено от Националният институт за недвижимо културно наследство, който е поискал летището да стане "историческа, урбанистична и архитектурна недвижима културна ценност".
Може би този път дългогодишната битка на създадения по този повод Инициативен комитет за спасяване на историческото летище най-накрая ще се увенчае с успех.
Нека припомним, че по време на предишния парламент специално за случая беше създадена временна анкетна комисия, чийто председател по това време беше Петър Мутафчиев (БСП). Тя изиска преписките между Министерството на отбраната и Инициативния комитет, за да проверява и установява всички обстоятелства около сделката за продажбата на летище “Божурище” през 2005-а, както и за проведените процедури по обявяване на летището за паметник на културата през 2008-а и 2010 година. През март 2014-а тя излезе с обемист доклад, в който ясно бяха посочени десетките нарушения при тази сделка, а самият документ замина за разследване в прокуратурата. Но, както можем да се досетим, резултатът е… нула.
Вестник “БАНКЕРЪ“ писа още март 2014-а текст под заглавие “Летище Божурище” "отлетя" срещу куп панелки“. Очакваше се държавното обвинение да се произнесе и да посочи кой е виновникът летището да бъде "спазарено" като подарък. Сделката е била "подготвена" още през 2005-а, но реалният клиент – акционерното дружество "Индустриален парк София", собственост на италиански инвеститори, е подписало договора едва през 2007 година. С решение на тогавашния кабинет (на тройната коалиция) е дадена възможност историческото "Летище Божурище" да бъде заменено срещу… апартаменти. Новият собственик е получил летището ведно с 1045.532 дка земя и 16 сгради. Срещу това трябвало да предостави 106 апартамента в Пловдив и София". Записаните в документите основания за това решение са "реализиране на стратегия за развитие на социалната политика"…
След това "дълбоко хуманно" представяне на "необходимостта" от тази замяна започва до болка познатата игра с оценките на имотите. Първоначално държавната собственост е била оценена на 12 747 600 лева. Но, докато се стигне до сделка, "бумът" в строителството и съответно на цените от 2007-а все пак е накарал тогавашните управленци и в частност министъра на регионалното развитие по това време Асен Гагаузов да се засрамят и тя е актуализирана на 13 153 918 лева.
Сградите и съоръженията обаче са оценявани едва ли не "на кило", а пистите съвсем са "изчезнали" от полезрението на оценителите. С други думи – инфраструктурата някак си удобно е "пропусната" в цената на обекта… Летището, където са построени сгради и съоръжения с площ от над 4000 кв. м (заедно с пистите), е с оценка по… 9.8 лв. за квадратен метър. Докато съседните имоти, които са обикновена земеделска земя, са оценени за…17.50 лв. за квадратен метър…?!
Тези и още много факти ние вече сме описвали на страниците на нашия вестник. Но тъй като подобен грабеж (Красимир Велчев продължава да твърди, че от тази замяна държавата е ощетена с поне 4 млн. лв.) не бива да бъде забравян, ги припомняме и днес.
Що се отнася до италианския концерн "Индустриален парк", той далеч не беше петимен след "удара", който е направил, някой да му обърква нещата, като обяви летището за паметник на културата. Италианците успяха да намерят подходящите български адвокати, които убедиха Върховния административен съд в “неправилността” на решението на тогавашния и сегашен министър на културата Вежди Рашидов. И бе отменена предишната му заповед, с която летището беше обявено за "групова урбанистична и културна ценност – комплекс от национална ценност, което притежава стойност за историята на страната и е от значение за европейското наследство". Процедурата да бъде обявено летището за паметник е започнала при министър Стефан Данаилов, който обаче пропуснал да определи в заповедта си границите на паметника на културата с национално значение и така работата се провали. След като съдът развърза ръцете на италианците, вкараха булдозерите и скандалите продължиха. За да не предизвикват масови брожения, през май 2014-а, инвеститорите замазаха очите на недоволните, като подписаха споразумение с Министерството на културата за превръщането на част от терена в Божурище в музей на авиацията. Тогава те обещаха, че музеят ще бъде изграден за тяхна сметка, след което ще бъде прехвърлен безвъзмездно в собственост на държавата. Според документа се предвиждаше да бъдат обособени сграда и съответната техническа инфраструктура с експозиционна площ около 3600 кв. метра. Засега всичко това все още са само обещания.
Красимир Велчев смята, че сега има няколко варианта за спасяване на "Летища Божурище". Може да бъде върнато на държавата или самите собственици да решат да го направят летище, което няма да наруши статута му на културен паметник. Има и трета възможност – да бъде превърнато в летище, като се привлекат инвестиции. Вече имало такъв интерес от инвеститори от Германия и Дубай.
Дали обаче цялата тази история ще приключи скоро си е пълна загадка.
