Плащаме още четири жалби срещу България, отсъдени в Европейския съд по правата на човека, съобщиха от МС.
По делото "Борис Константинов срещу България" ще платим 10 000 евро за неимуществени вреди и 2350 евро за разходи и разноски. ЕСПЧ единодушно намира нарушение на забраната за изтезанията. Жалбоподателят твърди, че е малтретиран от полицията при ареста и задържането му през 2008 г., както и че липсва ефективно разследване по случая. ЕСПЧ приема, че не са налице доказателства, че използването на сила спрямо Константинов е провокирано от неговото поведение и установява, че държавата не е изпълнила задължението си да проведе ефективно разследване по оплакванията му.
В постановеното решение по делото "Кирил Андреев срещу България" ЕСПЧ приема, че са нарушени правото на свобода и сигурност и правото на ефективни правни средства за защита. Делото е свързано с оплакване за незаконосъобразно задържане на жалбоподателя в периода между 17:16 ч. на 7 юни 2012 г., когато съдът е постановил освобождаването му, и 12:10 ч. на 9 юни 2012 г., когато е бил освободен.
Присъдено му е обезщетение от 3500 евро за неимуществени вреди, както и 531 евро за разходи и разноски.
По делото "Говедарски срещу България" Съдът намира нарушение на забраната на изтезанията и нечовешкото и унизително отношение, зачитането на личния и семейния живот и правото на ефективно правно средство за защита.
Жалбата е по повод полицейска операция, извършена в дома на Милко Говедарски и начинът, по който тя се е отразила на него и членовете на семейството му. Присъденото обезщетение е 30 000 евро за неимуществени вреди и 4000 евро за разходи и разноски.
В делото по жалбата "Дидов срещу България" ще платим обезщетение от 500 евро за неимуществени вреди и 1007 лв. за разходи и разноски. Там е констатирано нарушение на правото на свобода и сигурност. Жалбата е по повод задържането през 2007 г. на Стоян Дидов за шест часа и половина по реда на Закона за МВР.
Съдът приема, че задържането е било произволно, тъй като не е било налице обосновано подозрение за извършено от него престъпление. Освен това, тъй като според националните съдилища заповедта за задържане е била определена като законосъобразна, Дидов не е имал възможност да предяви иск по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
