На 29 юни православната църква почита паметта на Светите равноапостоли Петър и Павел. Църковният празник е наричан от народа Петровден.
Двамата апостоли, които били ревностни разпространители на християнството, претърпели много страдания и гонения и били наречени "първовърховни престолници и вселенски учители".
Петър се наричал първоначално Симон и бил син на рибар от Витсаида Галилейска. Брат му Андрей пръв станал ученик на Христос и довел Симон при Исус. Спасителят го нарекъл "Кифа" (на еврейски) или Петър (на гръцки), което значи "камък". Името на апостол Петър се споменава постоянно в Евангелието. Той бил един от любимите ученици на Христос. Когато повели Исус на съд, само Петър и един от учениците вървели след него.
В народния календар Петровден се предшества от Петровите Заговезни, които започват с първата седмица след Петдесетница. В този ден завършва постът и се приготвя младо петровско пиле. Празникът съвпада с времето на жътвата и на него се работи – обикновено през първата половина на деня.
В представите на българския народ двамата апостоли се възприемат като братя, от които Петър е по-младият. Някъде се смятат и за близнаци. В иконографията Свети Петър се изобразява като старец в бели одежди, който държи ключовете на райските порти и определя коя душа е праведна и коя не е.
В някои райони на Петровден се правят сборове. Месят се обредни хлябове и се ядат ранни ябълки – петровки. На някои места те се раздават като помен за починали деца.
Имен ден празнуват Петър (от гръцки "камък"), Павел, Павла, Петрана, Полина, Павлина, Петя, Камен.
