Г-н Андронов, каква е първата Ви оценка за изхода от референдума във Великобритания?
– Трайна несигурност!
Съществува ли опасност тази несигурност да убие крехкия икономически ръст в ЕС и да доведе до нова продължителна стагнация или рецесия в икономиката?
– Всъщност това е един от най-големите рискове, свързани с резултатите от проведения във Великобритания референдум. Несигурността от това дали и кога Великобритания ще поиска излизане от ЕС. Колко време, по какъв начин и с какъв резултат ще протекат преговорите между нея и ЕС ще накара голяма част от бизнеса да преустанови немалко инвестиционни планове, което ще има негативен ефект върху ръста на икономиката в ЕС. Трябва да е ясно, че всеки проблем в преговорния процес ще е негативен сигнал за инвеститорите и ще влошава икономическия климат в целия ЕС. А всяко забавяне на икономиката в ЕС ще има преки негативни ефекти върху бизнеса в България, защото там са нашите основни търговски партньори и основни инвеститори.
Ще загуби ли Лондон ролята си на световен финансов център?
– Това не е толкова лесно и просто. Лондон не е само една физическа локация на тази бизнес. Той е дълго изграждана огромна и сложна инфраструктура, която се състои от многобройни процеси, взаимоотношения, технологии, правила и хора. Те изграждат един много комплексен организъм, който представлява финансовия център. Не можеш ей така да го пренесеш на друго място.
Освен това Лондон е ключова, утвърдена част от глобалната верига за финансова търговия, който започва от Токио, минава през Шанхай и Сингапур, продължава през Франкфурт и Париж и оттам до Лондон, след което стига до Ню Йорк и Чикаго. Става дума за дългогодишна интеграция не само на финансови, но и на технологични и на регулативни изисквания, както и на хиляди висококвалифицирани експерти. И всичко това обединено в една сработена и ефективно действаща мрежа, която много трудно може да бъде размествана или преструктурирана.
Според Вас има ли реална опасност заради отделянето си от ЕС Великобритания да загуби Шотландия и Северна Ирландия и да се свие до границите на сегашната Англия и Уелс?
– Неудовлетворението на обществата от сегашното преразпределение на богатството ги кара да си мислят, че ако се отделят от една по-голяма структура и се затворят в себе си, това ще реши проблемите им, защото няма да се подчиняват на наложени от други обществени и законови изисквания, защото няма да плащат вноски в други бюджети. Така мислят англичаните. Особеното за тях е и че винаги в годините са се възприемали като различни. Те винаги са смятали, че ЕС трябва да е благодарен, че Великобритания е негов член, че те превъзхождат останалите европейци и са комплимент за Европа… Не е чудно, че шотландците и северноирландците искат да тръгнат по своя път. Те също смятат, че проблемите им ще изчезнат, ако са сами, или поне не са с англичаните. Техните решения са по-добри от английските, техните правила ще са по-справедливи, техните бюджети ще са по-удачни… Такива настроения съществуват и в Белгия и в Испания, и на още много места. Подведени от популисти хората не си дават сметка, че колкото по-малък е един пазар, толкова по-непривлекателен е той за инвестиции и оттам потенциалът за ръст на икономиката на съответната държава се свива.
Да си представим една фрагментирана Европа от 45-50 държави и държавици и някой, който се опитва да прави бизнес и да продава продукцията си във всички тях. Ами той ще трябва да се справя с 45-50 юрисдикции и бюрокрации, ще трябва да намери 50 различни партньора, да мине през 50 чиновнически ада. Голям брой от инвеститорите просто ще се откажат от такава перспектива, или поне ще се спрат само на няколкото по-големи страни. Силата на ЕС е в общия пазар. Но това не значи, че той не се нуждае от реформа. Кризата показа, че той е една изключително тромава бюрократична система, където важните решения се вземат толкова бавно, че често когато се вземат, ефективността им вече е намаляла драстично. Бавното вземане на решения струва на ЕС планини от пари и това трябва да бъде променено.
Как си обяснявате, че при всички тези негативни пазарни ефекти по-голямата част от обществото във Великобритания гласува за излизането й от ЕС и се стигна до Brexit?
– Чухме толкова много разсъждения и хипотези по тази тема, че едва ли може да се каже нещо оригинално по нея. Трябва обаче да се замислим защо навсякъде по света, че дори и в държави като Великобритания и САЩ, популизмът набира сила.
И намирате ли отговора?
– Знаете ли, подобно на много други, и аз стигам до заключението, че независимо от това, че капитализмът е най-добре функциониращата обществена организация, той има един много съществен вроден недостатък. Пазарните участници са по-ефективни колкото са по-големи. Корпорациите по-естествен път нарастват непрекъснато включително чрез сливания, придобивания и органичен растеж, като по-този начин съществено подобряват ефективността си и снижават разходите си. Това е нормално и естествено корпоративно поведение и в него няма нищо лошо. Вижте например банките. От 15000 в ЕС за последните 25 години те спаднаха под 7000. Такава е тенденцията във всеки отрасъл дори в нашата незряла пазарна икономика. В САЩ и развита Европа този процес е много по-напреднал и концентрацията е изключително напреднала. За бизнеса това е добре, но за обществата това носи два проблема. Първият, конкуренцията се задушава и потребителите плащат по-скъпо за стоките и услугите. Второ, новосъздаваните доход и богатство се концентрират във все по-малко субекти. Номинално икономите растат и създават доходи вече десетилетия, но огромното мнозинство от хората не подобряват жизнения си стандарт. У тях растат усещането за несправедливост и желанието им за съпротива срещу подобно разпределение на благата. Знаете, че последните проучвания показаха, че 80% от световното богатство е концентрирано в 1% от хората, а 5% контролират 95%, и този процес се задълбочава все повече.
Е, такива драстични дисбаланси е имало и преди едно столетие, и преди това…
– Разликата с началото на ХХ век например обаче е, че сега тази концентрация на богатството е достъпна и видна за всички по света. Тя е много силно осезаема и не може дълго да бъде прикривана. Освен това, за разлика отпреди петдесет или повече години, хората по света са свързани с глобални мрежи за комуникация и огромните недоволни групи хора са леснодостъпни за всички, които умеят да използват за популистки цели това неравномерно разпределение на богатствата. Решенията, които популистите предлагат, рядко са рационални. Често единственото им постижение е, че са се добрали до човешкото недоволство. Но нямат никаква смислена идея как да го удовлетворят освен чрез крайни, често абсурдни идеи, далече от същинските проблеми.
Всъщност това е и моето обяснение за британския референдум. Социалното разслоение е феномен на всички най-развити общества през последните години, не само на Великобритания. И излизането от ЕС не решава въпроса с концентрацията на богатството. След няколко години, ако Великобритания въобще излезе, хората в тази държава ще разберат, че това, за което са гласували, не само не им е решило проблема. Може да се окаже, че дори го е задълбочило.
Излиза, че тези обществени отношения, на които сега сме свидетели – концентрацията на капитал, недоволството от тази концентрация и популизмът, породен от това недоволство, също като икономическите кризи имат цикличен характер. Така ли?
– Да. Погледнете какво се е случило в първите десетилетия на ХХ век например, когато отново имаме бурна глобализация на търговията и на сериозна концентрацията на богатство. Всички знаем до какви драматични последствия стигна светът.
Печалният резултат е Втората световна война. Дотам ли ще стигнем?
– Не мисля. Развитието на технологиите и глобалните мрежи за комуникация ще доведат до друга форма на корекция. Един професор от Лондон наскоро каза, че дори и промените вече се случват по различен начин, променят се самите промени, и заради технологиите нямаме непременно отговор в историята на сегашните кризи.
Но Вие споменахте, че самият Европейски съюз и неговите административни звена се нуждаят от реформа. Не са ли те една от основните причини за разочарованието на британците и за техния вот?
– Европейският съюз в своята работа въобще не е съвършен. Но, ако погледнете проучванията на общественото мнение във Великобритания, а и почти навсякъде в Европа, ще видите, че националните държавни институции получават горе-долу същия, че дори и по-висок процент на неодобрение, отколкото европейските. Просто британските популисти успяха да насочат общественото недоволство към ЕС.
Само че и Вие казахте, че ЕС е далеч от съвършенството?
– Преди да говорим за това, искам да подчертая нещо друго. Един много голям проблем на ЕС е, че възприятието за него се промени. Преди десетилетия ЕС се възприемаше от всички като инструмент за мир, просперитет и противостоене на съветския блок, впоследствие той бе начинът малките нации да са конкурентноспособни на глобалните икономически суперсили като САЩ и Китай. Сега всяка държава членка възприема ЕС по различен, свой си начин, и забравя за голямата му най-важна роля.
Което не може да служи за извинение и да прикрие големите слабости на съюза – чудовищната бюрокрация, която обслужва утопичната амбиция за Европа на нациите. Всъщност немалка част от тази бюрокрация е резултат точно на претенциите на Великобритания да се търси максимална защита на националните интереси и да се формира сложен наднационален баланс. Можете да не се съмнявате, че интеграцията в ЕС щеше да е много по-напреднала без Великобритания. Но не може и да се отрече, че в сърцето на европейския проект има мащабен порок. Свободното движение на капитали и хора не съумя да заличи за тези години националните граници. Нещо повече, вижда се че те се завръщат с пълна сила при кризи. Изобщо най-сложната задача за социалното и политическо инженерство е как да накараш нехомогенна Европа да живее заедно.
Ние много си говорим за липсата на лидери, които да вземат бързи и смели решения в ЕС. Такива лидери навремето бяха Хелмут Кол, Франсоа Митеран, Маргарет Тачър. Но тогава срещу държавите от Западна Европа стоеше един силен противник в лицето на съветския блок. След Студената война тези лидери изчезнаха. Изчезна опонентът, който държеше в кондиция западноевропейските държави, които са основата на ЕС, и това доведе до засилване на центробежните сили в самия ЕС. Те не се проявиха толкова бързо заради устрема на появилите се млади демокрация в Централна и Източна Европа. Но когато този устрем се изчерпи и премина в разочарование и умора от реформите, центробежните сили в самия ЕС започнаха да се проявяват все по-силно. Общата мисия на ЕС става все по-невидима за хората в отделните държави членки.
Днес гигантската задача на лидерите на ЕС е да го върнат в съзнанието на хората към основната му мисия – мир, просперитет и глобална конкурентноспособност. А не да се крият зад него и да го употребяват, за да решават националните си драми.