Как ще се отрази на България излизането на Великобритания от ЕС? Колкото и вълнуващ да е този въпрос за българите точен отговор трудно може да бъде даден. Политиците ни заливат с общи приказки, а икономистите и финансистите са по-скоро крайно пестеливи в мненията си. Впрочем всичко това не е учудващо. Както подчерта финансистът Бисер Манолов, дори "Ситигруп" не смее да прави по-задълбочени прогнози. Според Манолов на въпроса "как ще бъде изтъргуван резултатът от референдума в Англия" от "Ситигруп" отговорили: "И ние не знаем."
За нас обаче е важно да знаем дали и как ще повлияе "Брексит" на българската икономика, колкото и малка да е тя. В краткосрочен план – до шест месеца – никак, твърдят експертите. Икономиката ни не се влияе пряко от подскоците на паунда. За добро или за лошо, у нас няма британски компании, работещи с публични средства – банки, застрахователи дружества или такива, управляващи пенсионни фондове.
На българския пазар работи най-голямата британска фирма за бързи кредити "Провидънс", но тя не привлича депозити, а работи с външно финансиране и единственият възможен ефект от "Брексит" е да свие дейността си тук.
В дългосрочен план обаче ефектите за България от "Брексит"-а ще са значителни. Негативи ще има най-малкото заради забавянето на и без това крехкия икономически ръст в ЕС. Което означава по-слабо търсене на български стоки в основните търговски партньори от общността – Германия и Италия. Очаква се и потискане на инвестиционната активност най-вече заради намаляване на приходите (в левово изражение), които идват от българите, работещи в Англия. Ако негативните ефекти бъдат ограничени само дотук, те са преодолими в рамките на две-три години.
Проблемът ще настъпи, ако заради "Брексит"-а и срива на международните капиталови пазари големите европейски банкови групи бъдат дестабилизирани. Особено ако това се случи с банки, които имат големи дъщерни кредитни институции у нас.
Има и още един много неприятен за България ефект от референдума в Британия. Ще го наречем дългосрочна липса на перспектива за страната ни. В случай че Германия и Франция надделеят с концепцията си за засилване на ЕС и се премине към общ валутен съюз, бюджетен и данъчен съюз, към обща външна политика и общи сили за сигурност, това ще е стъпка към създаването на по-централизирана структура в рамките на ЕС. В нея България може да получи шанс за пълна и много по-тясна интеграция в ЕС, всички произтичащи от това ползи и предизвикателства – най-вече в данъчната политика.
Ако засилената интеграция остане само в рамките на еврозоната, това крие рискове за страната ни. Новият интегриран съюз ще се съсредоточи само върху решаването на собствените си проблеми и ограничи щедростта си към държавите извън него – по-малко средства от еврофондовете и по-слабо финансиране от тях. Засилената интеграция единствено в рамките на еврозоната ще подтикне държавите извън нея – Полша, Чехия, Унгария да формират собствен вътрешен в ЕС съюз. Проблемът е, че България едва ли ще е желан и конкурентен партньор и в това формирование. И тогава страната ни наистина ще се озове в ситуацията на господин никой без дългосрочна перспектива да излезе от това незавидно положение.
Срещу тези рискове държавата може да реагира само с политическо единство и единомислие по няколко важни въпроса. Първо: поддържане на много висока ликвидност във всяка една финансова област – в това число постоянно увеличаване на фискалния резерв, който вече надхвърля 13 млрд. лв., постигане на балансиран бюджет и спиране на ръста на държавния дълг.