През последните 13 години начело на КЗК необезпокоявано стоеше Петко Николов, който стана най-дълго управлявалият шеф на регулатор в новата история на България. Някогашният царски кадър преживя смяната на шест правителства и беше почти сигурно, че ще изпрати и сегашното, след като се постара да покаже колко удобен може да бъде. Но нещата не му се получиха заради промени в Закона за защита на конкуренцията.
Николов ще остане в историята и с безпрецедентния брой сделки, които е одобрил. С неговата благословия се случиха продажбите на "Булгартабак", "Кремиковци", БТК, "Горубсо Мадан", електроразпределителните дружества ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго Про", ТЕЦ "Варна", ТЕЦ "Марица-изток 3", пристанища, корабостроителници, летища и какво ли още не. Типичен пример за "качествата" на управляваната от Николов КЗК е възходът на Делян Пеевски.
Преди да стане шеф на регулатора, Петко Николов бе председател на надзорния съвет на Агенцията за приватизация в периода 2001-2003-а, когато именно беше разрешено на "Вива Венчърс" да купи БТК. Любопитен факт от биографията му е, че е бил говорител на Дисциплинарната комисия към Българския футболен съюз. Преди това е работил като адвокат. През 2004-а бе избран за депутата от НДСВ, но се отказа и продължи да дирижира конкуренцията.
Такъв ценен кадър, разбира се, не може да се загуби лесно и вече се говори, че "удобният" Петко Николов ще оглави Патентното ведомство. Длъжността му била обещана за "добре свършената работа" през годините. Дали слуховете ще се окажат верни, предстои да видим. Но да му мислят мераклиите за патент.
Заместник-председател на КЗК досега бе Ангелина Милева, чийто професионален опит е почти изцяло свързан с дейността на комисията. Първоначално е била експерт, а по-късно става и директор на дирекция "Злоупотреби с монополно или господстващо положение".
Членове пък бяха Александър Александров, Елена Димова, Весела Андонова, Зорница Даскалова и Петя Велчева. Първите двама нашумяха в публичното пространство през 2012-а, когато бяха уличени в конфликт на интереси от ресорната държавна комисия. Оказа се, че Александър Александров и колежката му Елена Димова обучавали кандидати за обществени поръчки как да се възползват от грешки на възложителите, когато обжалват конкурсите. Те са били лектори на семинари на теми, свързани с обществените поръчки и тяхното обжалване, и са получавали хонорари за това. Независимо от всичко до тяхното отстраняване така и не се стигна.
За Александров се знае също, че е свързан с БСП и е бил сътрудник на Държавна сигурност. Докато Димова има дълъг стаж в КЗК – експерт и главен експерт в Дирекция "Правно-икономически анализи", директор на дирекция "Нелоялна конкуренция" и след това директор на дирекция "Обществени поръчки и концесии".
Весела Андонова пък е била два мандата член на Комисия за защита на конкуренцията, където преди това е главен експерт в Дирекция "Правно-икономически анализи".
Преди регулатора Зорница Даскалова е работила в счетоводна и консултантска къща. Била е и изпълнителен директор на общинската фирма "Пазари Изток" ЕАД, а преди това и началник отдел "Правен и интеграционен" в Агенция за чуждестранни инвестиции. А Петя Велчева се "изстрелва" към КЗК направо от докторантското си място в Нов български университет.
