Една от малкото радости, останали на англичаните след вота им за напускане на Европейския съюз, е, че кралица Елизабет ІІ е в добро здраве. И ще продължава да е опора за поданиците си, след като Брюксел обидено им обърна гръб и ги подкани да си ходят по-бързо и да опразнят банките на Европейския парламент.
Всъщност несигурността
и особено политическата нестабилност са най-големите врагове на Острова и на Стария континент в момента. Те са и едни от основните мотиви на международната рейтингова агенция "Стандард енд Пуърс" да понижи с две степени – от максималните "ААА" на "АА" кредитната оценка на Великобритания на 27 юни, както и за решението на конкурентната "Фитч" да "преоцени" страната от "АА+" на "АА". Експертите на трите агенции се опасяват от рязък срив на английския БВП в краткосрочен план, защото бизнесът ще отложи инвестиционните си планове заради очакваните промени на правната и регулаторната среда. Под заплаха е и средносрочният растеж заради вероятните по-неблагоприятни условия за английския износ за ЕС, по-ниската емигрантска вълна и орязването на чуждестранните директни инвестиции. В риск е и ролята на британския паунд като резервна валута.
Ден след понижението на кредитния рейтинг на Острова финансовите пазари започнаха да се стабилизират и дори лихвата започна да се стабилизира.
А в късните вечерни часове на 30 юни "Стандард енд Пуърс" намали с една степен – от "АА+" на "АА", и кредитната оценка на ЕС, поставяйки го на равни начала с Острова. Опасенията на рейтинговите експерти е, че напускането на Обединеното кралство ще намали бюджетната маневреност на общността.
В интерес на истината, в проучване, публикувано в навечерието на референдума, "Голдмън Сакс" и "Бенк ъф Америка Мерил Линч" прогнозираха, че вот в полза на "Брексит" може да отнеме от БВП общо 2.5% (с натрупване) през следващите няколко години.
Седемдесет и един процента от анкетираните са предвидили рецесия, като моментът на възникването й – през 2016-а или 2017-а, е разделил почти наполовина икономистите.
Бившият председател на "Бенк ъф Инглънд" – Мървин Кинг, който бе начело на институцията десет години (до 2013-а), не е убеден, че английското стопанство ще изпадне в рецесия веднага. Той отдава трусовете на финансовите пазари на политическата несигурност и на последствията от нея.
Сегашният управител на "Бенк ъф Инглънд" – Марк Карни, пък обеща още в сутрешните часове след вота (на 24 юни) ликвидна подкрепа от 250 млрд. паунда за финансовите пазари, ако е необходимо.
На третия за юни пореден аукцион за допълнителна ликвидност (на 28 юни) институцията предостави над 3 млрд. паунда на банките. Икономисти очакват
"Бенк ъф Инглънд" да понижи основната лихва на страната
още на съвещанието си на 14 юли, а месец по-късно да започне да купува активи, макар че това отчасти ще зависи от управляемото обезценяване на паунда.
Валутните експерти на "Барклейз" очакват, че еврото ще се засилва към английската валута само през тримесечието на референдума и непосредствено след него. След което ще тръгне надолу заради последствията от вота върху еврозоната, които никой не може да предвиди със сигурност.
Факт е, че през първите два дни след вота световните пазари
загубиха рекордните 3 трлн. щ. долара
заради масираните продажби на акции в световен мащаб. От тази сума почти 1 трлн. щ. долара са загубите на S&P 500 – 5.37% от пазарната оценка на базовия щатски борсов индекс при приключването на търговската сесия на 23 юни.
Основния удар понесоха фондовите борси на развитите държави, чиято пазарна капитализация се понижи с 2.8 трлн. щ. долара. Развиващите се пазари се сбогуваха само със 179 млрд. долара.
Засега анализаторите не се наемат да прогнозират точно в кой момент какви котировки ще започнат да привличат "ловците на сделки". Те вероятно ще изчакат да се стабилизират няколко величини – британският паунд, еврото и книжата на финансовите компании, които се обезцениха най-рязко.
Сред най-пострадалите от пазарните трусове
след "Брексит" са щатските застрахователи с ограничени експозиции в Обединеното кралство. Основната причина е, че инвеститорите не виждат края на символичните лихви, които подяждат печалбите им.
Резултатите от референдума в Англия подсказват, че централните банкери ще отговорят на несигурността и нестабилността чрез удължаване на периода на щедрата парична политика, включително и увеличение на паричната ликвидност и свръхниски, дори отрицателни лихви.
Мнозина анализатори вече поставят въпроса не кога и колко пъти Федералният резерв ще повиши основните лихвени проценти, а дали няма отново да започне да ги понижава.
Вълната от евтини пари усложнява задачата на застрахователите да постигат адекватна доходност на инвестиционните си портфейли за милиарди долари, в които преобладават държавните облигации.
Двудневните масови продажби, отнели 160 млрд. щ. долара от пазарната оценка на най-големите 92 регистрирани на борсата щатски финансови компании, поставиха в клопка брокерите и мениджърите на активи.
Сред най-ощетените са
електронните брокерски платформи Charles Schwab и Е*Trade Financial, чиито акции загубиха съответно 19 и 17% от стойността си. Причината е, че тези компании печелят от кредитите, които отпускат на клиентите си (за да могат последните да правят последващи инвестиции) и от по-ниските лихви. Например, 60% от приходите на Е*Trade са от лихвени маржове, които при сегашните почти нулеви лихви няма как да донесат печалба.
Засега, като един
от сигурните потърпевши е Италия
Нея коментаторът на "Файненшъл таймс" Волфганг Мюнхау смята за следващата хлъзгаща се плочка от доминото. Той обаче е убеден, че последствията от "Брексит" ще бъдат неутрални или "скромно негативни" за Острова и разрушителни за ЕС. При това основният проблем няма да са страните, които искат да проведат референдуми за членството си в общността, а нещо много по-съдбоносно – италианският референдум за конституционните реформи, който ще се проведе през октомври. И чийто изход ще определи съдбата на премиера Матео Ренци, защото той обеща да подаде оставка, ако не го спечели – ход, не по-малко рисков от решението за допитването на английския му колега Дейвид Камерън.
Извън неясния изход от референдума за промяна на италианската политическа система британският вот ще има значим ефект върху италианския подем. Италианското стопанство е в процес на крехко възстановяване след дългата рецесия и "Брексит" вероятно ще върне растежа на Ботуша под 1% и дори може да го "занули".
Втората огромна пречка са италианските банки, чиято капитализация е крайно недостатъчна. Всъщност именно те са ахилесовата пета на финансовата система на еврозоната с бремето си от необслужвани кредити за 360 млрд. евро (18% от общата им балансова стойност), от които 200 млрд. евро вероятно никога няма да бъдат събрани. Неслучайно най-големите италиански кредитори – "Уникредит", "Интеза Санпаоло" и "Медиобанка", загубиха една трета от пазарната си оценка след английския референдум. И провокираха коментара на бившия директор от италианското финансово министерство Лоренцо Кодоньо, че
"когато Британия кихне, Италия заболява от грип"
Същевременно доходността на десетгодишните италиански облигации надхвърли 1.50% в началото на седмицата срещу 1.40% преди вота на британците. За разлика от тях, десетгодишният дълг на Ирландия остана почти "недокоснат" от пазарните трусове – с годишна доходност 0.77 процента. Докато традиционното сигурно убежище – десетгодишните германски дългови книжа, имаха отрицателна възвръщаемост от 0.10% на 28 юни.
Италианското правителство предвижда мерки, чрез които да вкара в банковата система допълнителен капитал за около 40 млрд. евро. Инжекцията може да се финансира чрез емитирането на правителствен дълг, съобщи италианският всекидневник "Ил Фатто Куотидиано". Сред вариантите, обсъждани от кабинета в Рим, са с постъпленията от дълговите емисии да се купят акции за милиарди евро от най-ниско капитализираните италиански банки, за да се попълни капиталът им, или пък да се предоставят държавни гаранции на частни инвеститори.
Заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис заяви на 28 юни, че той и колегите му следят внимателно ситуацията в италианския банков сектор и са в непрекъснат контакт с италианските власти във връзка с вероятните стъпки, но решение все още няма. Да припомним, че използването на обществени средства за подпомагане на банките изисква специално одобрение от Брюксел. И че по правило, преди да се харчат народни пари, част от банковите загуби се покриват от акционерите и от необезпечените кредитори. От правилото обаче има и изключения. Едното е, че държавна помощ е допустима при "извънредни обстоятелства", но с единодушното съгласие на страните членки на ЕС. Другото отклонение от нормативите е, когато прилагането им може "да застраши финансовата стабилност".
Според мнозинството експерти "Брексит" със сигурност е както "извънредно обстоятелство", така и заплаха за финансовата стабилност. С други думи, покрай англичаните италианците биха могли да се вредят за отстъпки от прокарваната от Германия политика на строга фискална дисциплина.
Един от малкото положителни ефекти от "Брексит" са
тълпите китайски туристи
които атакуват Острова. Причината е поевтинелият паунд, който прави стоките и услугите по-изгодни за чуждестранните купувачи. Почти всички туристически агенции отчитат ръст на желаещите да почиват в Англия. Най-голям е интересът към английските производители на луксозни стоки, защото китайците са най-едрите им купувачи. Само през миналата година те са направили 270 хил. пътувания до Великобритания – с 46% повече от 2014-а. Страната е шестият по големина пазар за луксозни харчове в света, оценяван на 15.5 млрд. евро.
Предимствата на Обединеното кралство обаче вероятно ще са за сметка на японските търговци, на казината в Макао и на хонконгските бижутери. Просто защото цените на валутите им вече са много по-неизгодни от стойността на паунда. И прехвърлянето на екскурзианти от Япония към Великобритания и Европа може да спести на китайските купувачи 40% от бюджета им за пътуването само от движението на котировките на съответните валути към юана. Ако японската йена продължи да поскъпва, тя може да откаже масовите туристи да посещават Страната на изгряващото слънце и да ограничи покупките на някои луксозни стоки като орнаментите от червен корал с цена над 10 млн. йени (100 хил. щ. долара).
Казината в Макао пък могат да пострадат от обезценяването на юана спрямо хонконгския долар, който е фиксиран към щатския. С което да откажат доста китайци да посетят оазиса на хазарта, коментират анализатори на "Джей Пи Моргън Чейз". От слабостта на юана ще загубят и доста дребни търговци в Хонконг.
